Васил Генков е роден в Карлово на 14.10.1872 г. в семейството на майстора-златар Цочо Генков. Завършва четирикласното училище в града и гимназия в Русе. Две години учител в карловското училище. Заедно с Димитър Киров е изпратен като стипендиант да следва медицина в университета в град Монпелие (Франция), разказват от Историческия музей в Карлово.

 

През 2022 станаха 150 години от рождението му.

 

При разработване на докторската си дисертация през 1897 г. Васил Генков прави за първи път в света снимка на ретината на окото с апарат конструиран лично от него. Трудът му е регистриран като откритие във Френската Медицинска академия и се съхранява във фонда на университетската медицинска библиотека в Париж.

 

Постъпва като полкови лекар в V конен полк в Добрич, а от 1899 г. преминава на гражданска служба – околийски и болничен лекар в Добрич. През май 1900 г. е поканен от кмета на Карлово Хр. Хаджидимитров да стане градски лекар в Карлово и до пенсионирането си през 1932 г. е управител на болницата в града и околийски лекар. През Балканската война работи като лекар, а през Първата световна война е началник на военна болница. За високата си компетентност и всеотдайност получава военни отличия. След войната е поканен да стане професор в Медицинския факултет при Университета в София, но д-р Генков отказва тази чест, за да бъде близо до болните и страдащите в родния град.

 

Още при завръщането си в Карлово многократно е канен да застане начело на някои от политическите партии в града, но д-р Генков посвещава неизчерпаемата си енергия и висока ерудиция на културно-просветното и стопанско издигане на града: представя становище за канализацията, водоснабдяването електрифицирането на Карлово, построяването на детска лятна колония “Червен кръст” (сегашната хижа Балкански рози”) се извършва по негова инициатива и план, подпредседател на стопанския съвет за каптиране и модернизиране на Карловските минерални бани, две години е общински съветник като представител на кооперациите в града.

 

През 1911 г. се основава една от първите в страната лозарска кооперация “Мерата”, а през 1926 г.-1943 г. ръководи районна лозаро-овощарска кооперация “Мискет”, която изгражда модерна винарска изба и създава известност на карловските бели вина. Той работи всеотдайно в Ученолюбивото дружество “Васил Левски” и е избран за председател. Дружеството устройва може би първата читалня в България след Освобождението с 30 списания и 75 вестника, получаване на обменни начала, което е една голяма културна придобивка за града, инициира откриването на Градски музей при дружеството и уредбата на Градска галерия. Негова е идеята за издаване на дружествения вестник “Просвета” /1902-1908 г./ -първия карловски вестник, издаван заедно с първите редактори Д. Грънчаров и Нечев.

 

Голяма е заслугата на д-р Генков за осъществяване на благородната инициатива за издигане на паметник на Апостола в родния град. През 1902 г. той е избран за председател на комитета по изграждането на паметника. На 14.10.1933 г. се учредява комитет за възстановяване на родната къща на Васил Левски, д-р Васил Генков става негов член и работи усърдно до окончателното завършване на къщата.

 

Със съпругата си Невена Г. Софтова от Карлово имат 4 деца: Стефан В. Генков, инженер; Мария-Магдалина В. Генкова /по мъж Дързева/; Елена В. Генкова; Георги В. Генков, учи френски колеж в Пловдив и завършва търговия във Виена.

 

На 13.02. 1924 г. умира 12-годишната им дъщеря Еленка, ученичка в III клас на Карловската смесена народна прогимназия. С писмо от същата дата д-р В. и Н. Генкови съобщават на директора на прогимназията желанието си да увековечат нейната памет, за да може „името ѝ винаги да живее между ученичките и учениците в прогимназията и да служи за образец на трудолюбие и ревност към просветата“.

 

За целта подаряват 30 хил. лв. в акции от Карловското анонимно д-во „Стара планина“. Сумата е предназначена за образуване на фонд към МНП на името на „Еленка д-р В. Генкова“. Лихвите да се използват за издръжка на една или няколко бедни ученички в Карловската прогимназия, „отлични във всяко отношение, посочени от учителския съвет“. Акциите са внесени в БНБ.

 

Ползването на фонда започва от 1931 г., когато се отпускат 200 лв. месечна стипендия на една ученичка от първи клас.

Към 1.01. 1948 г. фондът разполага с 31 хил. лв. и е ликвидиран същата година със сливането на фонд „Завещатели и дарители“ при МНП с държавния бюджет.

 

Снимка на Комитет „Васил Левски”, Карлово, 1906 год.

Председател: Д-р В. Генков; Подпредседател: Ст. Мазаков; Секретар: Г. Петров

под. секретар: Св. П. Папукчиев; Касиер: Хр. Хаджи Димитров; под. касиер: Св. Ил. Джаджев; Членове: Хр. Арнаудов, Т. Райнов, С. Велчев, Н. Петров, Д. Патъмов, В. Велев, Ст. Бакърджиев, Н. Шопов, Д. Иванов, Хр. Цветков.