Един обикновен автобусен маршрут от Сопот до Карлово се превърна в непланирана арена за изява на граждански нрави и междупоколенческо взаимодействие. Историята от автобуса, разказана от очевидец, разкрива повече от просто седалки и пътници; тя засяга сърцевината на нашето обществено възпитание и взаимоуважение, пише glasnews.bg.

Сцената в автобуса, където млади хора отстъпват местата си на възрастни, е повече от демонстрация на възпитание; тя е символ на обществените очаквания и социалната отговорност, която възпитаваме в младите хора. Въпреки че някои ученици остават на местата си, действията на тези, които се отзовават, показват, че уроците на учителите и родителите понякога дават резултат.

Разликата в поведението на младите в България и техните връстници в чужбина, където отстъпването на място е безусловен рефлекс, повдига важни въпроси. Защо у нас все още се нуждаем от напомняне и изрични молби? Какво говори това за социалните ни норми и колективните ни ценности?

Дебатът трябва да надхвърли границите на възрастта и училищното образование, за да обхване цялостната култура на уважение към другите. Младите хора са огледало на обществото, което ги възпитава. Техните действия в автобуса са отражение на наученото у дома и в класната стая.

Ето целия разказ от автобуса, разказан във Facebook:

Искам да споделя нещо, което едва ли има човек, който да не знае. Вчера се качихме в автобус на градския транспорт от Сопот за Карлово. На седалките бяха седнали ученици. Правостоящи бяха само възрастни хора. Попитах дали може някой да стане, за да седнат правостоящите възрастни. Веднага станаха две момчета и едно момиче. Двама от възрастните казаха, че не е нужно, но в крайна сметка седнаха! Другите останаха по местата си.

Но на следващата спирка, когато се качиха две възрастни жени, момче и момиче станаха веднага и предложиха местата си на жените, които бяха изненадани. Благодарих на петимата, които станаха. Другите останаха по местата си, а възрастните, които можеха да им бъдат баби и дядовци си останаха правостоящи!

Публикувам това, защото искам да изкажа благодарност на родителите на тези ученици! На учителите също! Макар и изпросено, все пак е жест на доброта!

Миналата година бяхме в голям град в чужбина. Налагаше се да ползваме метро, автобуси, влакове. Нямаше нито един, повтарям нито един случай, в който дете, или млад човек да остане седнал, щом влезеше човек на възраст, или видимо болен - без молби, без напомняне!

Защо съм анонимен/а/? Защото знам какво ще последва основно от родителите! И ме е срам! Не е от страх! Срам ме е, че всички вкупом я докарахме до тук! Бъдете здрави! А ако можете и добри, би било прекрасно!