През 1894 година Антон Чехов започва да пише в имението си в Мелихово пиесата "Чайка". Нейната премиера на 17 октомври 1896 година в Александринския театър в Санкт Петербург е пълен провал, публиката скучае, провиква се, освирква актьорите, замерва ги и накрая ги изгонва от сцената. Пресата се гаври с „Чайка“ и я осъжда на смърт. Чехов, дълбоко разстроен, решава да се откаже от театъра. Пиесата обаче силно впечатлява Владимир Немирович-Данченко, който убеждава Константин Станиславски да режисира през 1898 г. постановката й в новосъздадения от тях Московски художествен театър. Така "Чайка" се възражда за вечен живот на сцените на световните театри и се превръща в шедьовър на театралното изкуство за всички времена. И днес Московският художествен театър използва в своята емблема стилизирано изображение на чайка.

Любопитен факт е, че Чехов уточнява жанра на „Чайка“ като комедия, но традиционно пиесата се възприема и интерпретира във времето напред като драма. Чехов умира на 2 юли 1904 г. По думите на неговата съпруга, актрисата Олга Книпер, Чехов се събужда през нощта и моли за доктор с думите "Ich sterbe" ("Умирам"). След това поисква шампанско, изпива го до дъно и това е последният му салют от сцената на живота. Антон Павлович Чехов. Първият, който формулира основния принцип на театралната драматургия: „Ако в първо действие на сцената виси пушка, то в последното действие тя трябва да гръмне“. В „Чайка“ това се случва с разстрела на птицата чайка, като алегория на несъвместимостта между волния дух и реалния живот, и най-буквално във финала на пиесата – със самоубийството на един от героите, стигнал до невъзможността да продължи в объркания свят на отчуждение, неразбиране, равнодушие и студенина.