Майка Валентина е истинско явление в съвременния духовен живот в Българската Църква. Тя е известна като автор на много книги, но малцина са запознати с цялостното й творчество, което досега не е било обект на специално изследване. Някои от книгите на монахиня Валентина са ставали особено популярни през годините, за тях е говорено, правени са екранизации, но досега не е правен пълен преглед на нейните издания и цялостно творчество. Всъщност, и тя самата не знаеше броя на своите книги и когато е била помолена да направи списък на всичките си книги, казала учудено: „Мислех че са около 40, но те излязоха 60".

Монахиня Валентина, в света - Стойка Стоева Друмева, е родена на 18 август 1934 година. Тя произхожда от вярващо семейство, което поколения преди да се роди тя, е водело духовен и въцърковен живот. Дядо й е бил настоятел на храма в село Войводино, Варненско, в което е родена. От малка е възпитана във вярата, била е дете, привързано към книгите и размишленията, но не е била особено затворена в себе си. Като дете и ученичка никога не е писала и не е имала влечение към литературно творчество. Насочва се към математиката, макар че е обичала и литературата, но по време на социализма литературата е обременена с атеистична идеология. Самата тя казва : „Чрез математиката исках да се съхраня духовно. Аз бях възпитана във вярата и си пазех съвестта." Но през цялото време на своето детство и юношество тя има вътрешна, неосъзната наклонност към литературата, вероятно в наследство от майка си, която е била поетична натура. От нея са останали 110 записани песни. След като завършва Полувисшия институт за прогимназиални учители във Варна, със специалност математика, известно време е учителка в прогимназията във Вълчи дол. След две години, поради липса на достатъчно кадри, я назначават за редовен учител по математика в гимназиалния курс, където учат по 8 паралелки на випуск. Задочно записва да следва висше образование по математика в Софийския университет.

Но по-късно тя почувствала повика на Бог в сърцето си и осъзнала своето монашеско призвание. При едно свое посещение в Калоферския манастир разбрала, че Бог й посочва именно това място за нейния подвиг и спасение. Монахиня Валентина постъпва в Калоферския девически манастир през 1960 г. По време на честването на 100-годишнината от обновяването на манастира, на 29 юли 1962 г., тя е постригана в монашество от приснопаметния Български патриарх Кирил, в качеството му на Пловдивски митрополит. По това време игумения е майка Таисия, голяма духовна подвижница и наставница на майка Валентина в монашеството. В началото на своя монашески живот се е занимавала с присъщите за монахинята дейности в манастира и не е имала някакво влечение или необходимост да пише.

Всичко започва така. Тя е искала да опознае историческото минало на светата обител, с която е свързала завинаги живота си. Разбрала, че тя е горяла три пъти през турското владичество. Третият път е било по време на Освободителната война, което е било най-разорително. По тази причина се оказва, че няма никави писмени сведения за тривековната история на манастира. Монахиня Валентина се заема да търси малкото от това, което е оцеляло. Събира спомени, ползва библиотеките и държавните архиви в Пловдив, София и Варна. Работата по проучването продължава 20 години. Получава се един доста представителен и много ценен труд от 400 страници, който излиза веднага след промените, издаден по чудо от Министерството на народната отбрана със седействието на висш военен. Книгата е в скромен вид, с резюме на български, френски и руски език, а заглавието е „Девически манастир „Св. Въведение Богородично и метосите в Калофер". В него тя успява да документира освен историята, също така и уставите на манастира и метосите, които са важен извор за монашеския живот по онова време. Описва и книжовната им дейност на духовни средища, което и изключително ценен документ за дейността им през последните три века. Събира и публикува историята на много подвижници и мъченици, просияли пред Бога в Калоферската света обител и в метосите. Книгата не е просто история, а описание на духовния живот на десетки исторически личности. Публикува имената на всички избити от турците монаси и монахини при третото опожаряване на манастира и метосите. Книгата е преиздавана два пъти от Зографския манастир. Майка Валентина цени особено много този свой труд, който е посветен на Калофер и региона.

Цялото творчество на майка Валентина е изключително приносно за Българската православна църква и служи на дело за нейното възраждане след атеистичния период. Тя е истински носител на живото Предание на Църквата, което става и неин личен духовен опит. Може смело да се каже, че майка Валентина е най-продуктивният български християнски писател от 20 век досега със своите вдъхновени 60 книги.

bg-patriarshia.bg