През 2021 се навършват 185 години от рождението И 130 години от смъртта на поп Тодор Митов – изповедника на Апостола.
Той е последният българин, разговарял с Васил Левски в минутите, когато му дава Светото причастие пред гибелта му, разказват от Национален музей "Васил Левски" в Карлово.
Роден е в Пирдоп на 7 май 1836 г. Учи в местното взаимно училище и в Панагюрище. Учител е една година в Пирдоп, а от 1861 г. – в София. През следващата година е ръкоположен за свещеник в Пирдоп, служи в Пазарджик, като оглавява църковно-училищната община.
Премества се със семейството си в София, където от 1867 г. до края на живота си е настоятел на най-голямата църква – катедралния храм „Св. Крал” (в стая на нартиката на който нерядко се подслонява В. Левски по време на революционната си дейност, провеждат се и заседания на тайния комитет), оглавява църковната община.
Временно поп Тодор управлява Кюстендилска епархия, Велешката екзархийска епархия и българската община, а по-късно и Скопската екзархийска епархия. Деец е на софийския комитет „Единство”, активно работи в читалище „Цвят”, съмишленик е на революционните дейци в София. В началото на 1873 г. в качеството си на най-старши сред софийските духовници два пъти се среща с Апостола: като негов изповедник в затвора на 5 февруари и край бесилката на 6 февруари.
След Освобождението икономът е организатор на първото девическо училище в града и на комитета за изграждане на храм-паметника „Св. Александър Невски”.
Поп Тодор Митов – истинският родолюбец, пастир и патриот, отдал целия си живот на Отечеството, умира на 6 декември 1891 г. в София.