След като Калофер е бил опожарен и оставен в разруха през Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.), дантелата, която калоферки изработвали, се превръща в основно средство за препитание. Най-голяма слава на града след Освобождението донася точно този занаят, привнесен от чужбина, но развит и претворен в самобитно българско изкуство – Калоферската дантела. Наричана „бялата магия“, тя е едно от най-фините женски ръкоделия, съхранено и до днес, което е осигурявало в миналото прехраната на калоферки.

През 1910 г. в Калофер се открива първото и единствено Дантелено училище „Трудолюбие“. Двугодишният курс на обучение там преминават около 1 800 жени и момичета. В това училище са получили знания и умения в създаването на совалков тип дантела.

Дантелите, плетени със совалки на цилиндър по онова време се изработват предимно в Западна Европа и са известни като „брюкселска дантела“. Калоферската дантела се развива именно на базата на брюкселската, като различното при изработването на нашата дантела е включването на елементи от природата ни – рози, лалета, слънчогледи, еделвайси, житни класове и животни греят върху нея, което я прави така различна и ѝ придава типично български облик.

В годините от създаването на училището за дантела до Втората световна война дантеленото производство носи значителни приходи за калоферки и допринася за стопанското развитие на града. През 1935 г. Дантеленото училище е закрито и на негово място е отворено Земеделско училище, където са били запазени само 2 паралелки, в които се е изучавало плетене. От този момент нататък изработването на дантелата се пренася в домашни условия, като уменията за създаване и плетене на дантела се прехвърлят от майка на дъщеря и от баба на внучка.

В днешното училище „Иванка Ботева“ има свободно избираем предмет – плетене на калоферска дантела. В читалището в Калофер пък са запазени и до ден днешен автентичните дипломи от Дантеленото училище, в него е създаден и златен фонд на калоферските дантели.

Изработката на калоферската дантела е претърпяла промени през годините и от занаят с цел осигуряване на прехрана се е превърнала в изкуство, изискващо прецизност, бързина и творчески усет към естетически красивото.