На днешния 4 ноември се навършват 68 години от смъртта на карловеца Иван Стефанов Лазаров - ярък български скулптор, заслужил художник (1952), народен художник (1969, посмъртно), академик на Българската академия на науките от 1941 г.

Роден е на 2 октомври 1889 г. в Карлово. През 1912 г. завършва Държавното художествено-индустриално училище. Специалност Скулптура при професор Жеко Спиридонов. След това специализира в Академията за изобразителни изкуства в Мюнхен (1917 – 1919) и в Художествената академия в Дрезден, като стипендиант на Министерството на просвещението.

През 1919 година става учител по рисуване в София, а по-късно и преподавател по скулптура в Държавната художествена академия. Професор от 1924 г. През 30-те години на ХХ век е избран за ректор на Държавната художествена академия и остава такъв до 1945 г.

След Деветосептемврийския преврат в 1944 година попада в затвора и прекарва 4 дни в килия, пълна до глезените с вода. Освободен е от академик Тодор Павлов.

През 1949 година основава Института за изобразителни изкуства при БАН и е негов директор до края на живота си.

Умира на 4 ноември 1952 г. в София.

Иван Лазаров работи композиции, портрети и монументална скулптура. Създател е на монументалните творби:

Паметник на Пейо Яворов в Централни софийски гробища (1929);

Скулптура „Майка“ на гроба на поета Димчо Дебелянов в двора на църквата Успение Богородично в Копривщица (1934);

Паметник на загиналите във войните, Лясковец (1939);

Паметник на Васил Левски в Пловдив (1940);

Бюст-паметник на Георги Раковски в Котел;

Бюст-паметници на Георги Раковски, Христо Максимов, Марин Дринов, Петър Берон в Борисова градина в София;

Паметник на загиналите червеноармейци в Стара Загора (1949), в съавторство с Димо Лучианов;

Паметник на Съветската армия в София (1953 с колектив в първи етап);

Композиция „Те победиха“, изобразяваща крачещи един до друг човек и бивол. Тя вдъхновява Йордан Йовков да създаде едноименния си разказ.