“Каблешков избухна една вечер тук и разклати всичко като тръбен звук. Делото се почна и думата падна на земя из тайно за свобода гладна. Дух един потаен навред прохвърча и всякоя възраст, пол, класа, душа размърда, разбуди като гора спяща, що тихият вятър внезапно разклаща. И в няколко дена тайно и полека народът порасте на няколко века!”

Иван Вазов

За произхода на думата Каблешков има няколко предположения: че идва от “кабле” - старобългарска дума, означаваща конник - вестоносец; че идва от персийската или арабската дума кабле, казано като прякор, значещо южняк.

Най-достоверната версия е, че семейния си прякор Каблешковци получават от думата каблица - голямо дървено ведро за мляко, употребявано от родопските овчари.

Някой от старите Каблешковци принесъл такова ведро в Копривщица и затова го кръстили каблицата.

От малък Каблешков расте в семейство и обстановка, показващи непримиримост с робското положение на българите. Веднъж Тодор минавал с баща си покрай Куршум хан в Пловдив и баща му показал мястото, където турците набили на кол копривщенски хайдутин Детелин войвода.

Копривщенските чорбаджии в по-голямата си част били народни изедници и предатели. Каблешков ги ненавиждал. Той отдавна скъсал с интересите на тяхната страна и те напразно се опитвали да внушат на баща му да го посъветва да не дружи с приятелите на Петко Кундураджията, които били “лоши” и “опасни” хора. Вместо да стори това, чорбаджи Лулчо захвърлил феса, сложил на главата си калпак и сам започнал да дружи с еснафите, които повече милеели за народа си. През същото време Тодор Каблешков успял да закрепи здравето си и започнал да превежда от френски романа на Александър Дюма “Граф Монте Кристо”

В края на май 1873 година, той пише своята изповед в писмо до най-близкия другар на Васил Левски в Копривщица: “Не мислете, бае Петко, че като нося една титла, съм се възгордял. Не, напротив, аз, както знаете, мразя гордостта и онези, които я имат като украшение. Обичам и ще обичам народа си завинаги (но забележете, че говоря за простия народ, когото някои и други твари презират). Обичам го и вярно ще му слугувам, защото той е неповинен в простотията си, и рано или късно… ще дойде ден, гдето и той ще бъде в числото на образованите…”

В младежкото му въображение се прокрадва наивната идея да убие султана, което да създаде безредици в Османската империя, да предизвика намесата на великите сили и да доведе до Освобождението на българите. Коварната болест продължава да го преследва и през лятото на 1871 г., но Тодор Каблешков е длъжен отново да се завърне в Копривщица с напълно оформен в съзнанието си революционен мироглед. Краткото му пребиваване в родния град е свързано с дейците на местния революционен комитет, със срещите с Васил Левски, с основаването на Българското машинно дружество "Трудолюбие" за подпомагане развитието на индустрията в Копривщица и в околността. В своята революционна и просветна дейност Тодор Каблешков е подпомаган от втората си майка, която заема длъжността председател на благотворителното женско дружество в Копривщица. Нейната задача е да събира пари, да подпомага бедните девойки в тяхното образование, да закупува книги и вестници, и да организира обучаването н населението. Каблешков вярва, че само просветеният човек е годен за революция. През 1873 г. Тодор Каблешков постъпва като ученик-телеграфист в Одринската железопътна гара на Баронхиршовата железница, което предопределя и неговата съдба като революционер-железничар. За кратко време той усвоява новата специалност и бива изпратен на служба в железопътна гара Пловдив. Там успява бързо да изпъкне със своята образованост и култура. Преместен е в гара Белово като телеграфист. После е повишен в началник на гарата. В Белово и в околностите той развива активна просветна и революционна дейност. В близкото до гарата село Голямо Белово основава читалище "Искра", което скоро се превръща в революционен клуб. Поддържа тесни връзки с тамошните революционни дейци, изнася беседи пред местната интелигенция, а като железничар следи за движението по влаковете на "турските големци" и на войскови части.

През 1874 г. Тодор Каблешков си подава оставката като началник на гара Белово, за да се отдаде изцяло на революционното дело. Установява се в Татар Пазарджик като търговец, обикаля страната, за да се запознае отблизо с положението на народа и да го подготвя за въстание. Неговото пламенно слово и огнен темперамент пленяват слушателите. Посещава София, Самоков и други градове, основава революционен комитет в Пирот, появява се в Македония, където в някои градове подпомага образуването на революционни комитети, укрепва организацията в Татар Пазарджик. През 1875 г. отново е с влошено здраве Тодор Каблешков се връща в Копривщица. Оглавява местния революционен комитет. Провъзгласен е за помощник-апостол в Панагюрския революционен окръг. От Панайот Волов, който пристига в Копривщица, получава апостолско пълномощно с право да образува революционни комитети на територията на Четвърти революционен окръг.

Заедно с Волов посещава Клисура, Сопот, Карлово, Калофер и селата до Шипка. Цялото Средногорие е обхванато от мечтата по предстоящото въстание.

Тодор Каблешков е в свои води и действа като находчив и далновиден организатор.

Мария Бочева Българова е прототип на Вазовата героиня Рада Госпожина от романа “Под игото”. Родена е в Сопот. Леля й - монахиня Евгения - я взема при себе си, за да й даде добро образование. Тя е първа по успех. Изпращат я като учителка в Копривщица, там става секретарка на женското дружество. Именно там се запознава с Тодор Каблешков.

Тодор вижда в лицето на Мария девойка, възприела народното дело за необходимост, а тя самата като готова да се жертва за свободата. Не след дълго време, обаче, Каблешков трябва да се раздели с учителката, която се прибира в Сопот. При изпращането той й подарява портрета си и едни малки ножички с думите: “Давам ти лика си, за да ти напомня по-често за мене, а ножичките ще ти потрябват, ако се наложи да шиеш друго знаме и да отрежеш вените си, ако попаднеш някога беззащитна в турски ръце!”

Тя става секретарка на женското дружество в Сопот, председателка на което е Вазовата майка. Мария се вижда отново с Каблешков, когато той идва в Сопот като апостол на Априлското въстание и възобновява революционния комитет.

Дружбата разцъфтява в дълбока и чиста любов. Той й възлага да ушие знамето, което сопотските въстаници да носят в уречения ден. Мария ушива знамето и дълго чака своя любим да дойде. Като не идва Каблешков, баща й изважда една тухла от зида на сградата и скрива там знамето.

В Копривщица са съставени пет чети от по сто въстаници, създадена е тайна полиция и тайна поща, шият се униформи. Особено внимание се обръща на въоръжаването. Набавят се пушки и пищови, леят се куршуми, изработват се четири черешови топа и две от медните тръби на розоварните казани. Ушито и извезано е красиво атлазено знаме със златен лъв, който тъпче турския полумесец и още дванадесет по-малки знамена за отделните чети. В тази дейност активно участва учителката Мария Българова, първата и последна любов на Тодор Каблешков. Съгласно плана на въстанието, разглеждан в Панагюрище от тримата революционни ръководители Г. Бенковски, П. Волов и Т. Каблешков, Копривщица е определена за опорен пункт на въстанието, където да се приеме населението от пловдивските села, за да бъде предпазено от зверствата на турците.

Тодор Каблешков е предизвестен за решението на Оборище (тъй като не е могъл да присъства поради здравословни причини) въстанието да бъде обявено на 1 май. Непредвидени обстоятелства ускоряват събитията. Копривщенските чорбаджии изпращат предателско писмо чрез турския шпионин Черньо Керемчикчийски до турските власти в Пловдив, за да предизвикат намесата на властта и да предотвратят въстанието. На 19 април в Копривщица пристига кърсердаринът Неджеб ага с десет конни заптии, за да арестува ръководителите на въстанието. Тодор Каблешков реално оценява обстановката, свиква военния съвет и решават незабавно да се вдигне въстанието. Това е изключително смело, но единствено правилно решение.

На 20 април черковните камбани в Копривщица започват да бият, въстаниците обличат своите униформи, въоръжават се и по заповед на Каблешков се построяват в три групи. Две от тях се насочват към конака, където е отседнал Неджеб ага, а третата е изпратена на пътя за Пловдив, за да предотврати оттеглянето на турската команда. На каменното мостче към конака пуква първата пушка и турското заптие Карахюсеин е убито, после пада и мюдюрина. Конакът е превзет и над него се развява въстаническото знаме. Тодор Каблешков пише историческото кърваво писмо до Волов и Бенковски в Панагюрище, като изписва на него кръст от кръвта на убитите турци:

"Братя! Вчера пристигна в село Неджеб ага, из Пловдив, който поиска да затвори няколко души заедно с мене. Като бях известен за вашето решение, станало в Оборищкото събрание, повиках неколко души юнаци и след като се въоръжихме, отправихме се към конака, който нападнахме, и убихме мюдюра с няколко заптии… Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от ека на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците!… Ако вие, братя, сте биле истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище…

Копривщица, 20 април 1876 г.

Т. Каблешков

Въстанието е обявено. Цялото Средногорие е обхванато от революционен ентусиазъм. Управлението на Копривщица се поема от Военния съвет, ръководен от Тодор Каблешков. И тук се проявяват неговите качества на голям организатор и военен предводител. Първа негова грижа е да осигури отбраната на селището. Всички пътища към него са завардени от отделни чети. Сам той избира удобни позиции за разполагане на въстаническите сили в кръгова отбрана, като окопите се копаят от невъоръженото население. Част от силите са изпратени в помощ на въстаналите села от Средногорието - четата на даскал Найден поп Стоянов към Стрелча, а друга от 50 души, начело с Панайот Волов - към Клисура.

Не е пропусната и грижата за осигуряване на прехраната по време на въстанието. Всички хранителни припаси са реквизирани, една част от тях се отделя за четите, а другата се разпределя между населението според нуждите им. Фурните са мобилизирани да пекат хляб за въстаниците. Но силите на двете воюващи страни са неравностойни. Високият дух и героизмът на леко въоръжените бунтовници не е в състояние дълго да противостои на многобройната и добре въоръжена турска войска. Перспективата е мрачна - поражение на въстанието. При тази тежка обстановка Каблешков предлага разумното решение - въстаниците да се оттеглят в Стара планина с въоръжението си и с необходимите хранителни припаси, като продължат борбата срещу турците и предизвикат намесата на европейските страни. Копривщенските чорбаджии извършват ново предателство. Те организират обезоръжаването на ръководителите на въстанието, между които Панайот Волов, Тодор Каблешков, Георги Икономов, даскал Найден поп Стоянов и други. Поставят ги под стража, за да бъдат предадени на турците и по този начин да ги омилостивят. По това време в Копривщица пристигат Павел Бобеков, Иван Ворчо и Минчо от Панагюрище, които също стават обект на внимание. Тогава съобразителният Ворчо с уверен глас съобщава, че в Панагюрище са пристигнали в помощ на въстаниците 12 000 сърби и 3000 българи от Влашко, които скоро ще дойдат и в Копривщица. Настъпва обрат в нагласите, чорбаджиите се изпокриват, а задържаните са освободени. Тодор Каблешков заедно с Панайот Волов, Георги Икономов и стотина други въстаници през нощта се отправят към Балкана, но на сутринта групата се разпада и Каблешков заедно с даскал Найден от Копривщица, Георги Търнев от Пловдив и Стефан, учител от Казанлък, достигат до Троянските колиби, където са предадени от българин и са заловени от турците. Последните двама са заклани от турците, главите им са набучени на кол, а двамата копривщенци са вързани и подкарани към Троян.

Започват мъките и страданията им в турските конаци. В Ловеч Тодор Каблешков и даскал Найден Попстоянов са затворени в конашко влажно и мръсно помещение, пълно с дървеници. Те са заедно с цигани конекрадци, които в началото започват да се подиграват и гаврят с тях, но впоследствие започват да се отнасят с уважение към Каблешков. Тук докарват и Захари Стоянов, заловен от турците в Троянския Балкан. Двамата апостоли се виждат за първи път. В затвора Тодор Каблешков се проявява като опитен конспиратор. Той запява Марсилезата на френски език, но вместо текста на песента съобщава на Захари Стоянов, че Волов не е вече между живите и ако той е "преплетен" с него при разпитите, да прехвърля цялата вина върху Панайот. Турците харесват песента, но не разбират съдържанието й. Каблешков им казва: "Песента е френска, на Наполеона, който заедно със султан Меджида разби московеца в Севастопол". Така той повдига самочувствието на османлиите и ги въвежда в пълно заблуждение. Неудовлетворен от разпита на Захари Стоянов, каймаканинът заповядва и той да бъде заключен в синджирите на другите комити. Това дава възможност двамата апостоли да проведат разговор за обстановката в България след въстанието. Тодор Каблешков искал да знае какво е станало след 20 април в Панагюрище, Търново, Сливен, подробности за участта на Бенковски и на другите апостоли. Съветва Захари Стоянов да не изказва пред турците нищо по въстанието, но ако на разпитите присъстват европейци, да не крие истината и открито да говори за теглото на българите, което ще помогне за намесата на Европа. На 3 юни Тодор Каблешков, даскал Найден и Ботя Комитата, оковани във вериги, са подкарани към Търново. Каблешков е изтощен и не може да се държи на краката си, поради което турците го качват на кон. В негово лице турските заптиета виждат един много образован българин, служил в Баронхиршовата железница, наричат го "Телеграфа" и се отнасят с известно уважение към него. От Търново на път за Пловдив Каблешков е настанен в Габровския конак. Пашата на града преценява, че от този високообразован комита може да научи много важни сведения за участниците и водителите на въстанието. Каблешков е поставен в заптийската стая при караула, а другите бунтовници са отведени в затвора. Чаушинът, виждайки окаяното му състояние, заповядва да му развържат ръцете.

Към полунощ на 16 юни, когато всички заспиват, Тодор Каблешков става, взима един пищов на турско заптие и се прострелва в гърдите. Въпреки опитите на караула да спре изтичащата кръв, той издъхва. Архиерейският наместник на Габрово, който се ползва с доверието и уважението на пашата, иска и получава разрешение мъртвецът да бъде опят и погребан според християнските обреди.

На 17 юни тялото на Каблешков, облечено в нови дрехи и покрито с цветя, в присъствието на много българи е опято от габровски свещеници. При покойника патриотичните габровци поставят за опело и костите на двама въстаници от четата на Хаджи Димитър, обесени в 1868 г.

След Освобождението Мария се омъжва за Богдан Браколов, буден момък, участвал като опълченец в боевете при Стара Загора. Носила в душата си образа на Каблешков, тя дава неговото име на един от синовете си.

Тя признава на бъдещия си мъж, че била годеница на Каблешков и че споменът за него не ще я напусне скоро.

Той остава трогнат от нейната изповед.

След Освобождението Мария поддържа приятелски връзки с втората майка на Каблешков. Веднъж при среща на двете жени тя й дава на подарения й от Тодор Каблешков портрет.

Българова става майка на девет деца. Умира през 1919 година.

Мария Българова със семейството си

През 1967 г. признателните поколения приемат името на Тодор Каблешков за патрон на Полувисшия железопътен институт. В 1969 г. в района на училището е издигнат негов паметник - на първия българин, началник на железопътна гара от Баронхиршовата железница в България.

източник: mecumporto.org