В пещерското село Радилово, където се намира единствената в България запазена сграда, построена за болница от Емили Странгфорд, се проведе среща на тема „Да си спомним за благодетелката лейди Странтфорд“ с участието на музейни специалисти от с. Радилово, Пазарджик, Карлово, Перущица, с. Петрич, Пловдив, представители на местната общинска власт, жители на селището.

 

Събитието е по повод годишнина от рождението и 135 години от смъртта на тази изключителна за времето си жена.

 

Лейди Емили Ан е може би най-обичаната англичанка от българите. Тя е дъщеря на английски адмирал сър Френсис Бофорт. Съпругът и е лорд Пърси Странгфорд-дипломат, филолог, полиглот, специалист по Източния въпрос, който пръв разкрива пред английската общественост националната идентичност и култура на българите. Виконт Пърси Странгофд е изявена личност с подчертано българофилство. Иван Евстр. Гешов го нарича „народний благодетел“. Високо образован, забележителен познавач на Изтока, елитен дипломат и авторитетен защитник на българския етнос. Филантропическата дейност на лейди Странгфорд може да бъде тълкувана и като достойно продължение и на дипломатическите усилия на отишлия си от света лорд Странгфорд.

 

Потресена от жестокото потушаване на Априлското въстание лейди Емили Странгфорд създава фондация „Българска селска помощна каса“ за събиране на средства в помощ на пострадалите българи като прибавя почти всички семейни спестявания. Със събраната сумата от ок. 30 хиляди британски лири купува храна, медикаменти, облекло, покъщнина. Пристига в България през септември 1876 г. и тръгва по пълните с опасности, неудобства, болести и епидемии български маршрути на разрухата и човешките унижения. Тя обикаля селата, проучва нуждите и привлича местни дейци-свещеници, учители и представителки на женски дружества за благородната кауза.

 

За кратко време изгражда и оборудва 6 болници, включително и в Карлово. По нейно настояване от Англия пристигат 4 лекари и 8 медицински сестри, доброволци в новите болници. Финансира изграждането на бичкиджийници за дървен материал за строеж на къщи, раздава 110 розоварни казани, за да възроди поминъка в опустошените райони в Розовата долина. Възстановява домовете на ок 5000 българи от Пазарджишко, дарява десетки поръчани от нея и ушити по нейна поръчка сукмани, потури, ямурлуци, завивки и много други неща от първа необходимост за нуждаещите се. Създава обществени кухни за бездомните, помага на 59 опожарени и опустошени селища. Заръката и е в сградите на построените от нея болници да бъдат използвани за училища. В публикувания отчет за благотоворителната и дейност през 1876/1877 г. тя неслучайно посочва най-характерната черта на българите като „жаждата за образование“. Мисията и завършва след 6 месечен благодетелски труд през април 1877

 

Лейди Емили Странгфорд вписва името си и в историята на Стремската долина със своята благотворителна дейност. Тя посещава опожарените села в Средногорието. Особено голяма е помощта, която оказва на опустошената Клисура.

Българите имат съзнание за високата и мисия. Патриархът на българската литература Иван Вазов и посвещава две стихотворения през 1875 и 1876 г. Лейди Странгфорд посещава и Сопот, където се среща с Женското дружество, председател на което е Вазовата майка. Според вазоведа В. Вълчев в Сопот Странгфорд е била приветствана с отличен френски език от учителката Мария Българова.

 

В Карлово също и устройват подобаващо посрещане. Цялата карловска общественост се събира, за да я приветства. Женското дружество начело с Анастасия Райнова, ученичките облечени в бяло облекло и цялото гражданство посрещат светлата гостенка. Прочувствено слово на благодарност „Да живее лейди Странгфорд“ произнася учителката Евгения Бояджиева. Според едно съобщение от 14 декември 1876 г. във в-к „Източно време“ лейди Странгфорд пристига в Карлово на тази дата, връщайки се от посетените от нея изпепелени села.

 

Тя създава болница с 50 легла „за бездомните българи, на които къщите са изгорени“. Болницата се управлява от английския лекар Стокър и двама надзиратели пак англичани. През лятото на 1877 г., когато карловци преживяват ужасите на Страшното лейди Странгфорд изпраща свои сътрудници англичани, за да помогнат на пострадалите карловки. Те описват покъртителни картини, на които стават свидетели. Карлово и селищата в долината пазят паметта за благородната англичанка, за голямото и човеколюбиво сърце. И макар че времето не е пощадило всички материални свидетелства от дейността й, делата й ще се помнят с преклонение и благодарност.

 

Източник: Исторически музей - Карлово