Карловското село Войнягово ще празнува навръх Гергьовден 159 години от главяването на Левски за учител в селото.
На Великден (19 април) 1864 г. дякон Игнатий снема расото и отрязва дългата си коса – един от символите на монашеството.
Бунтарството му смущава властта, чорбаджиите, цялото патриархално общество в Карлово. На Гергьовден (23 април) Васил Кунчев се главява в близкото село Войнягово за учител – поприще, което е по-близо до желанието му и е по-пряк път към Балкана и свободата. Ето го прераждането на дякона в революционера.
С оптимистичния си дух, с добротата, със скромността и таланта си, с взискателността си към своите ученици, той оставя трайни спомени сред войняговци. Организира на децата упражнения, игри и занятия не само в училище, но и сред природата в околностите на Войнягово.
Левски събира юначните младежи от селото и им говори за легията в Белград, за дейността на Раковски, обучава ги на военен ред и гимнастика. Удивява младо и старо с необикновените си песнопения в църквата, със старите юнашки песни, които сърцато пее по празници, с кръшните си хорà. Пълно олицетворение на идеала за българин – мъжественост, жизненост, отзивчивост и състрадателност, учител, певец и красавец! През пролетта на 1865 г. основава и „Тайно братство“ – прототип на по-късните революционни комитети. След няколко години основава и комитет в селото.
Но се пораждат съмнения в турските власти в Карлово, че той скришом помага на хайдушки чети, че и сам бил четник в Балкана. На него пък му се иска да бъде по-близо до Румъния, където са мнозина от другарите му от легията. През февруари 1866 г. войняговският учител напуска селото и се озовава в град Тулча – Северна Добружда, в с. Конгас, учителства в с. Еникьой.
Признателните потомци във Войнягово пазят автентичната църква „Св. Димитър“, а във възстановеното училище сега е уредена музейна сбирка. Всяка година на Гергьовден организират тържество и си спомнят за своя учител.
И тази година войняговци организират възпоменателно тържество, спектакъл и гергьовска люлка.