На 22 февруари се навършват 130 години от рождението на забележителната карловка Анка Ламбрева – една голяма българка, която разнася славата на България по всички кътчета на земното кълбо. Неслучайно в една българска енциклопедия тя е наречена– първата българка „Магеланка”.

 

По този повод утре, 21 февруари, Историческият музей в Карлово кани на възпоменателно събитие, което ще бъде в Библиотека "Д-р Иван Богоров" от 17,00 часа.

 

Ана /Анка/ Ламбрева е първата българка околосветска пътешественичка, която сама е затворила кръга на своето странстване по света. Родена е в Карлово през 1895 г. в големия, но беден Пиперков род. Завършва трети прогимназиален клас в Карлово и продължава образованието си в Пловдив. Завършва гимназия и става учителка. Заминава за София да учи медицина, но вятърът на пътешествията я отвежда в Цариград, където учи за медицинска сестра в американско училище и работи в болницата към него. Там през 1922 г. тя се грижи за англичанина мистър Тейкон, живеещ в Нова Зеландия. Благодарение на нея той се изправя на крака, но не забравя своята спасителка. Праща й покана и билет да отиде при него в Нова Зеландия. Без да се колебае, през 1927 г. карловката тръгва за този непознат свят. Там Анка подхваща едно благородно дело–при всяка възможност тя изнася лекции за напълно неизвестната на новозеландците България. Любопитството не напуска Анка Ламбрева и тя прекарва няколко месеца сред маорите от племето тюканрънги и живее в неговите семейни задруги.

 

През 1930 г. самотната околосветска пътешественичка се завръща в родината си. Обратният път я довежда в България през островите Тасмания, Таити, Фиджи и Самоа. Оттам с кораб се отправя за Лос Анжелис и Ванкувър. Преминава Канада от запад на изток, после източното крайбрежие на САЩ и от Нюфаундленд се озовава в Европа. Скоро след това отново заминава, този път за Иран. Тук тя е директор на училище и пансион, чете лекции на вечерни курсове, директор е в детска благотворителна болница. През 1937 г. отново се завръща в България, но за кратко и през 1938 г. заминава за Италия, а на връщане за София посещава Венеция, минава през Загреб, Любляна, Сараево и Белград. През 1941 г. отпътува за Багдад. В Ирак се омъжва за Наджа Паша ел Суеди, министър на финансите, но бракът им е кратък – само шест месеца. По политически причини пашата е изпратен на заточение в Южна Африка, а Ламбрева – в концентрационния лагер „Мио–Мие“ в Ливан, недалеч от Бейрут. Месеци по-късно разбира, че съпругът й е починал. На третата година от заточението си Ламбрева се омъжва за интернирания в същия концентрационен лагер иранец Райян Ахмад дин Абести. През ноември 1944 г. семейство Абести е освободено. Установяват се обратно в Иран, където Ана се занимава с благотворителност, но страстта й към пътешествия все така не я напуска.

 

През 1939 г. Ламбрева издава книгата си „Царицата на южните морета. Из моята околосветска обиколка“, преиздадена през 2021 г. от Исторически музей–Карлово, в която запознава читателите с екзотичния и непознат свят на Нова Зеландия, която и днес се чете с увлечение и интерес, написана от впечатлителен, ерудиран и искрен човек. След смъртта на съпруга си, обиколила 41 страни се връща окончателно в родината, за да я намери по-красива от всякога. Умира на 18 февруари 1976 г. В родия град, по случай 100-годишнината от гибелта на Васил Левски тя написва мемоарната книга „Карлово и карловци след Освобождението“, преиздадена през 2021 г. от Исторически музей-Карлово.

 

През 1957 г. в родния град започва да пише автобиографичния си роман „Ана. Една българка в чужбина“, издаден през 2023 г. от Историческия музей. В него авторката описва своя вълнуващ живот, тъжните моменти и опасните кръстовища в живота си. Книгата е един впечатляващ креативен роман, една смела и красива изповед на много интелигентен и наблюдателен ум, на сърдечна, открита и чувствителна душа, на личност със силни преживявания и воля сама да избере и да сбъдне мечтите си.

 

Източник: Исторически музей - Карлово