Каква е историята на “Страшното“ - най-трагичния период в историята на Карлово

Автор: Plovdiv Now 13:32, 20.07.2022 25194

На днешния 20 юли стават 145 години от „Страшното“. Това е най-трагичният период в историята на Карлово.

По време на Руско-турската война в продължение на шест месеца – от юли 1877 г. до януари 1878 г., градът е разорен, населението и на Карлово, и на цялата Сремска долина, е подложено на унищожение от редовни и нередовни турски войски.

След първото минаване на руските войски през Шипка през юли 1877 г. и установяването им при с. Габарево, Казанлъшко, българи и турци сключват споразумение за взаимно покровителство и защита в зависимост от развитието на военните действия. Делегация в състав: Мехмед Х. Юнузов, Мехмед Кушоглу, Садък Молла Ахмедов, Налбант Мустафа, свещеник Христо п. Василев, Георги Софтов, Нено Бончев и Аврам Чайката се отправя към главната квартира на ген. Гурко в Казанлък, за да извести, че в Карлово няма войска, а само мирно население.

Казашки отряд съпровожда делегацията обратно до Карлово и влиза в града тържествено на 12 юли преди обяд. Посрещнат е от българското население с искрено въодушевление и почести. Издадена е заповед за предаване на оръжието от турците, която само някои изпълняват. Организирана е и въоръжена стража от българи за спазване на реда. След изтеглянето на отряда някои от турците забягват в Пловдив и съобщават, че в града няма руснаци.

На 18 юли ордите на Кямил паша обграждат Карлово и подлагат българското население на жестоки зверства. Забравили споразумението и писмения договор за взаимна защита, започват безчинства на 10 000-на редовна турска войска и 2000 черкези и башибозуци. Те ограбват къщи и дюкяни, избиват мъже, жени и деца. Част от плячката - пари, стока, покъщнина е натоварена на коне и изнесена от града, а друга – продадена на местните евреи.

Всички най-будни граждани са арестувани и навързани на синджири са откарани в Пловдив Някои умират по пътя, други са избесени или оставени да гният в турските затвори.

В продължение на 6 месеца на карловци се налага да живеят в страх и ужас, укрити в мазета и тавани. В българска къща комин не пуши, светлина не се вижда. Върхът на този ужас е достигнат, когато турците обявяват, че всички мъже от 7 до 70 години,

които се намерят, ще бъдат избити. За да спасят децата си, майките обличат момчетата в рокли.

На 13 януари руските части отвъд Стара планина се обединяват с отряда на ген. Карцов и се отправят към Карлово, като слагат край на тежкото положение в града. Иван Попов по-късно споделя:

„Една сутрин, доколкото си спомням към края на декември 1877 г., в града пристигна една рота руска войска. Радостта беше неописуема. Една част от войниците се настаниха в Бухаловия хан, който се намираше на 30-40 крачки от нашата къща.

„Ей слава богу, доживяхме да видим освобождението – викаше с висок глас моят съсед Петър Стефанов, който хвърляше на високо феса си, и като падаше на земята, почваше да го тъпче с крака. Мнозина плачеха от радост.“

Белгийският генерален консул в България Янсен в един свой рапорт три години след Освобождението съобщава, че броят на вдовиците в Карлово след клането възлиза на 860, а около 2500 деца са останали без всякаква издръжка.

В гранита от трите страни на паметника на Апостола в Карлово са изписани имената на загиналите през 1877 г. карловци в ,,Страшното“. В двора на църквата „Свети Николай“ на мястото, където са изклани десетки карловци има поставен паметен знак. Площад

„20 юли“ е назован на тази трагична дата в знак на почит към загиналите.

Най-подробно за тези събития пише карловският историк Стоян Кичев в своята книга “ПРЕЗ СТРАШНОТО“.