Днес празнуваме един от големите български празници - Богоявление. На този ден се почита кръщаването на Исус във водите на река Йордан. Поради това в православния свят традициите повеляват вярващите да се потопят в река. В страните, където януари месец е един от най-студените, този ритуал се превръща в истинско зрелище и своеобразно изпитание. На вярващите в Русия и Украйна, например, често им се налага да пробиват дупки в дебелия леден слой, покриващ реката.

В България всяка година на 6 януари водите се освещават като свещеници хвърлят дървен кръст в реката. Най-смелите мъже скачат във водата, за да го извадят. Много хора влизат в реката на Йордановден, защото вярват, че който извади кръста, ще се радва на завидно здраве и просперитет през цялата година. И макар водите в България да замръзват доста по-рядко, температурата най-често е не повече от 2-3 градуса. Така че дори краткото потапяне в ледените води е геройство.

Има обаче едно място в България, където това не е достатъчно. Калофер е един от градовете, които ревностно пазят своите традиции. Тук повече от 200 години Богоявление започва рано сутринта с празнична литургия. След това свещениците от трите църкви се отправят към реката, последвани от хората. Когато стигнат водите на Тунджа, облечените в традиционни носии калоферци захващат мъжко хоро, което танцуват в ледените води на реката. Вярват, че колкото по-студена е водата, толкова по-здрави ще бъдат всички участници. Музикантите също влизат във водите на Тунджа. Всяка година те изпълняват задължително песента “Залюбила е Василка”. В Калофер няма борба за кръста. Тук той се дава на най-малкия участник на хорото. А това често са малчугани на 5-6 години, закърмени с традицията. Местните разказват, че няма година, в която някой да се е разболял от хорото.

Дали е легенда или не, но преди повече от век "Мъжкото хоро" на калоферци в ледените води на река Тунджа е имало за цел да взема страха на околните села. Днес вече няма Османска империя, няма ги и хайдутите на Калифер войвода, но все още се намират смели и решителни мъже, които играят хора и пеят български песни в ледените водите на река Тунджа под звуците на гайди и тъпани.

В днешно време "Мъжкото хоро" не е само преклонение към предците и съхранение на вековна традиция. Не е клише или демонстрация, а силата на едни смели мъже обединени в братска верига, хванати за ръце и пеещи български песни. Това са български юнаци, които пазят духа на Ботев и Левски и те ще са утрешните пазители на България.

„Гостите ни са добре дошли, но трябва да изчакат първо местните мъже да изпълнят обичая и чак след това да влизат във водата“, това обяви кметът на Калофер Румен Стоянов, който всяка година на Богоявление лично води мъжкото хоро в родния си град.

„Трябва първо калоферци да влязат в реката, да си изпълнят ритуала и след това вече да влиза който желае.  Мъжкото хоро вече трета година се наблюдава стриктно от пратеници на ЮНЕСКО. Поне пет години може да отнеме наблюдението на ритуала ни. В последните две години от организацията пращаха двама унгарци, които наблюдаваха как изпълняваме мъжкото хоро. Но и те ни казаха, че ако в реката влизат външни хора, няма да успеем да се преборим в ЮНЕСКО", уточни още кметът Стоянов.