Десетки християни от Карлово присъстваха на водосвета, отслужен от отец Христо Минчев в параклиса „Света Марина” край Арапския мост в града. Православните запалиха свещички за здраве и благополучие на празника на светицата  днес.

От столетия съществува вярването, че струята вода, която изтича от аязмото при параклиса, е целебна и помага при болести на очите. От онези далечни до днес хората палят свещи около изворчето, мият лицата си с водата и носят от нея вкъщи.

Денят на Света Марина се отбелязва като голям църковен празник, но и като култ към покровителката на бурите и пожарите, господарката на змиите.

Жените на този ден спазвали редица забрани. Те не  работели с ножици, конци и въжета, не шиели с игли и не плетели с куки. Не решели косите си, за да се предпазят от змиите, които през лятото често се срещат на полето, в ливадите, градините и лозята.

На 17 юли е имало обичай да се пали нов жив огън. Той се взимал от двама братя близнаци или мъже, които носели редки имена и били едноименици. Те отивали през деня в гората за клони, които отсичали от липови, лескови или хвойнови дървета. А вечерта се събличали голи и триели едно в друго два клона, докато пламне огън. Отнасяли ги в домовете си и палели с него огнището. Вярвали, че този нов огън ще ги пази от небесните стихии, болестите и опасните насекоми.

Старите българи са вярвали, че Света Марина е имала и лечителски способности.

Хора с болни очи ходели на извор или река в близост до манастир или оброк, който носел името на светицата. Миели се с водата, която смятали за лековите и се молели на Света Марина да им помогне да оздравеят. Връзвали на близко дърво парчалче или конче от дрехите си, за да остане там болестта.

Днес празнуват и всички занаятчии, които работят с огън: хлебари, ковачи, грънчари, железари, калайджии.