През 2020 г. се навършиха 125 г. от рождението на видната карловка Анка Ламбрева. Тя е известна като околосветска пътешественичка, но всъщност всичките й пътувания са свързани с работа. Като имигрантка тя не само популяризира културата на България в местата, където живее, включително Нова Зеландия, но и документира наблюденията си върху местните култури. Творчеството й, включитено за родното Карлово, я правят първата българска културна антроположка поради факта, че у нас тази дисципина не беше развита и традиционната култура се изследваше като етнографска дисциплина до 1989 г. 

Във връзка с годишнината академия Карлово и клуб "Родолюбие" в Карлово обявиха конкурс за есе ''Да съм карловец, да съм българин''. Победител е карловката Нели Николова, 17-годишна, която е вече автор и на две публикувани стихосбирки. Нели е номинирана за талант на годината в класацията "Най-добрите в Карлово за 2020", инициатива на Академия Карлово във Фейсбук.

Да съм карловец, да съм българин

Нели Николова

Всеки си има в живота местенце, само негово си, което го зарежда със сила, дава му сигурност и го кара да се чувства горд, значим, човек! Дали защото съм родена тук, но Карлово за мен е центъра на България и в прекия, и в преносния смисъл на думата. Тук всеки камък от калдъръма е история изтъкана от становете на стари карловки, подета от реката, нашепвана от вятъра. История за робство и освобождение, за смърт или свобода, идеология и стратегия за бунт и въстание на един поробен народ. За преплитането на нравствената красота със светостта на народното дело. Не случайно паметникът на Левски е построен между двете църкви. Да ни припомни, че от килийните училища, със знанието, с разказите за славните царе, е покълнало и узряло семето на освобождението. Там, сред сладкодумните слова на Райно Попович, сред буквите изписани с перото и калемът, Дякон Игнатий е поел към своя връх Голгота, жертвайки себе си в името на народа. Върховете—те винаги са привличали карловци. Те олицетворяват мечтата, желанието за простор и свобода, но и трудностите и пътят, който трябва да извървим постигайки мечтата си. Христо Проданов—пример за свободен дух, упоритост. Човек, който не върви по отъпкани пътеки, изпитва силите си отвъд границите на мислимото. Доказва, че има ли воля, има и път. Път към върха, дори да значи да остане там завинаги. А историята продължава разказа си и за героични карловки и щедри дарители. Братята Евлоги и Христо Георгиеви са синоним за добротворство и спомоществувателност. Затова как бизнесът подпомага образованието. Мъдростта, че на държавата ѝ трябват образовани хора, за да се развива и върви във вярната посока. А посоката може да те отведе във всяко кътче на земята, дори да я обиколиш цялата. Дори да си тялом крехка жена, но духом да носиш българското и да предаваш преданията за славното минало на рода си. Това е била Анка Ламбрева. Що се отнася до България, ако тя се олицетворява с герба и знамето си, то карловци си имаме знаме от герои:

• Бялото—върхът достигнат от Христо Проданов, над който са само облаците.
• Зеленото е просторът и зелените поля, поникнали от семената на познанието в училището на Райно Попович.
• Червеното—кръвта на хилядите загинали в Страшното.

А лъвът—най-светлият образ на революцията—Васил Левски.