Туберкулозата е хронично инфекциозно заболяване, което засяга главно дихателните органи (90 % от случаите). Развиват се и извънбелодробни форми със засягане на други органи и системи - лимфни възли, централна нервна система, сърце, очи, кожа, органи на коремната кухина, кости и стави, уро-генитална система и други.

Туберкулозата е лечима и предотвратима, но все още е една от основните причини за заболеваемост и смъртност по света, особено в страните от Азия и Африка.

Причинител на болестта е туберкулозният бактерий. Той се отличава със значителна устойчивост във външната среда. Особено дълго се запазва в храчките, отделяни от болните, включително и след тяхното изсъхване. В тъмни и непроветрени помещения, туберкулозният бактерий издържа до 3 г. Туберкулозните бактерии са силно чувствителни на директна слънчева светлина и загиват след 5-10 минути.

Основен източник на зараза е болният от белодробна туберкулоза човек. Малка роля, като източници на зараза, имат болните от извънбелодробна туберкулоза. Проникването на инфекцията в белите дробове става най-често по въздушно-капков път. Храчките на болен от туберкулоза съдържат милиони бактерии.  Не при всяко попадане на туберкулозни бактерии в организма на човека се развива заболяване. Практически всеки от нас се среща с туберкулозни бактерии, но заболява една малка част от хората.

Латентната туберкулозна инфекция се установява основно с наличието на хиперергичен кожен туберкулинов тест на Манту, при отсъствието на клинични, микробиологични и лабораторни белези за активност. Лечение при латентната туберкулоза се предприема за да се предотврати развитието на активна туберкулоза в бъдеще. Стандартният курс на лечение при нея обичайно използва само един противотуберкулозен медикамент.