51-годишният Стефан Герганов и вече пълнолетният му син Марио Герганов, обвинени за причинена катастрофа със смъртен случай край Калофер, окончателно получиха своите наказания. Върховният касационен съд излезе с решение, според което Герганов – старши няма да изтърпи ефективно присъдата си, научи trafficnews.bg.

Освен това от ВКС са намалили и размера на наказанието.

Припомняме, че инцидентът е станал на 12- ти август 2021 година, като бащата е предоставил автомобила си на неправоспособния си син. Според обвинителния акт срещу подсъдимия Марио Георгиев- към онзи момент непълнолетен и неправоспособен водач, е повдигнато обвинение за това, че на посочената дата по пътя между Калофер и Калоферски мъжки манастир при управление на джип,  който е собственост на баща му Стефан Герганов  е нарушил правилата за движение. Като водач , младежът не се е съобразил и не  е намалил скоростта на движение, докато влиза в завой и по непредпазливост е причинил смъртта приятелката му, която е била в автомобила- Мария Караиванова.  

Три години и половина след инцидента Върховните съдии намалиха наказанието „лишаване от свобода“ на Стефан Герганов от 3 години и 4 месеца на 2 години и 8 месеца и отлага изпълнението за изпитателен срок от 5 години. Отменя приложението в изпитателния срок на Марио Герганов на пробационната мярка „задължителни периодични срещи с пробационен служител“.

 Оставя в сила решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

На първа инстанция бащата бе наказан с „лишаване от свобода“ за 2 години, отложено за 4 години.

С въззивното решение бе частично отменена присъдата по отношение на Стефан Герганов и е постановено ефективно изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ за 3 години и 4 месеца, а наказанието на Марио Герганов е намалено в частта на срока, за който е отложено изпълнението – от 4 на 3 години.

Тричленният състав на ВКС се солидаризира с изводите на въззивната инстанция относно индивидуализацията на наказателната отговорност на Марио Герганов. Размерът на отмереното от окръжния съд и потвърдено от апелативния съд наказание „лишаване от свобода“ за 3 години, намалено на 2 години след задължителната редукция (заради съкратеното съдебно следствие), е справедлив и съобразен с относителната тежест на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Въззивната инстанция е съобразила правното значение на приноса на жертвата към настъпване на общественоопасния резултат, като е отчела, че и подсъдимият е имал реципрочното задължение да не предприема движение, докато пътникът не изпълни своето задължение за поставяне на колан. Според ВКС е основателно искането за отмяна на допълнително наложената пробационна мярка. Апелативният съд не е трябвало да прилага тази мярка, тъй като липсвало надлежно искане за това във въззивната жалба на частните обвинители, а срещу присъдата на първия съд не е подаден и протест. Поради липсата на изрично искане за съда не е съществувала процесуална възможност за служебно прилагане на мярката.

По възражението на Стефан Герганов за явна несправедливост на наложеното му наказание съдебният състав на ВКС се съгласява с доводите, че при индивидуализацията на наказанието му в съвкупността от отегчаващи обстоятелства е придадено необосновано голямо значение на данните за предходните нарушения на правилата за движение по пътищата. Многократното санкциониране на подсъдимия по административен ред действително представлява отегчаващо обстоятелство и правилно е отчетено от съдилищата като такова. Въззивният съд обаче не е отчел давността на извършените нарушения, нито е изследвал задълбочено относителната им тежест и значение за безопасността на движението. Макар формално многобройни, допуснатите от Стефан Герганов административни нарушения на правилата за движение по относителната си тежест и значение, а и с оглед дългия период от повече от 25 години, не могат да обосноват извод за значителната му опасност като участник в движението и да аргументират определяне на наказанието в завишения от апелативния съд размер от 5 години лишаване от свобода. Касационният състав намира, че обсъдените в мотивите смекчаващи обстоятелства преобладават над установените отегчаващи отговорността факти, поради което наказанието „лишаване от свобода“ на подсъдимия следва да бъде намалено на 4 години, което след приложението на чл. 58а, ал. 1 НК да бъде отмерено в размер на 2 години и 8 месеца. Съдът приема, че следва да се приложи и институтът на условното осъждане, като се отложи изпълнението на наказанието за изпитателен срок от 5 години. В решението се казва: „Принудителното изолиране на подсъдимия от обществото и семейството му не е необходимо и обществено оправдано, съответно няма да допринесе за неговото поправяне. С определяне на максимален изпитателен срок от 5 години ще бъде постигнат необходимият баланс между поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и общопревантивната функция на наказанието“.