Сред българските възрожденски дейци д-р Иван Богоров заема особено място. Той е неделим от българската възрожденска култура и книжовност, но някак си отделен и своеобразен, разказват от историческия музей в Карлово.

 

За годината на раждане на Ив. Богоров по-старите автори приемат, че е 1818 г. Въз основа на данни от азбучния регистър към родословната книга на Лайпцигския университет и на данни за Богоров в Лайпцигския полицейски студентски регистър проф. Г. Боршуков приема, че Богоров е роден през 1820 г. Ст. Нейков също, обнародва данни от студентското досие на Богоров в Парижкия медицински факултет. Според тях той е роден през м. януари 1821 г. Двете твърдения са документално потвърдени. Те са достатъчни, за да се отхвърли 1818 г. като година на раждане на Богоров. Той е роден по юлианския календар в края на м. декември 1820 г., както се вижда от документите в Лайпциг и вероятно тази дата е била предадена в книжата на Парижкия медицински факултет по григорианския календар.

 

Образът му е достигнал до нас не на фотография, а благодарение на скицата на младия Йордан Иванов през 1891 г., тогава още студент, успява да скицира образа на Богоров с явно уважение и симпатия. Само една година по-късно група студенти зад скромната катафалка с останките на почти забравения Богоров го изпращат от Александровската болница до Софийското гробище. Така те му отдават почитта, която заслужава от името на своя залисан във всекидневните грижи народ.

Целият му живот всъщност е учение. Ненаситен в знанията си, той учи непрекъснато при своите пътувания в Русия, Румъния, Франция, в Чешко, в Австрия, в Турция и в Българско. Неговите съчинения са удивителен поток от информация и ерудиция, която блика от тях.

 

Той е първият български автор, който издава народни произведения „Български народни песни и пословици“ в Пеща 1842 г. Написва граматика на говорим новобългарски език „Първичка българска граматика“, издадена в Букурещ през 1844 г.

Едва 25 годишен, той създава в Лайпциг първия български вестник и го нарича „Български орел“. С този вестник се поставя началото на онази мощна сила – националната журналистика. Той създава и първият траен български лист- „Цариградски вестник“, издаван в периода 1848-1862 г. В него въвежда романа в българския вестник. За тази цел превежда бележитата повест на Дефо „Чудосиите на Робинсина Крусо“ и я издава в отделна книжка в Цариград през 1849 г. Пак той създава първата трайна българска печатница в Цариград 1848 г. в Балкапан хан, някогашния „еничерски полог“.

 

Богоров е един от първите, които проповядват за българска църква. Името му е неразривно свързано с последователна и родолюбива борба за чист български език. В тази борба има крайни увлечения, но нейният смисъл и резултатите от нея са само положителни. Борбата за чист български език е борба за национална свяст и пробуждане. Той ясно вижда, че пътят на младата държава след Освобождението е път на едно ново икономическо развитие: българска промишленост, модерен транспорт, търговия, земеделие.

 

Разностранна и богата е дейността на д-р Иван Богоров. Той е един от най-значителните и плодовити български възрожденски книжовници. Но всяко негово начинание е пронизано от любовта към българския род. Тази любов е дала отпечатък на цялото му творчество. Тя е смисъл и съдба на живота на неуморния родолюбец, журналист, публицист, учен – езиковед, икономист, медик, големия син на Карлово.