Служител на реда получи обезщетение от работодателя си, четири години след като бе незаконно отстранен от длъжността си. Той започнал работа като „младши разследващ инспектор” през 2012 година със заповед на министъра на вътрешните работи. Година по-късно бил преназначен в отдел „Досъдебно производство” в РУ-Хисар. През 2015 година срещу него било образувано дисциплинарно производство за причиняване на лека телесна повреда в качеството му на длъжностно лице и за закана за престъпление. По-късно то било частично прекратено. В следствие на образуваното производство обаче на разследващия бил отказан и достъп до класифицирана информация. Макар инспекторът да твърдял, че никога не бил работил с такъв тип информация, това довело до временното му отстраняване на длъжност, именно на основание отказан достъп до класифицирани материали. През 2016 година била издадена заповедта за отстраняването му от тогавашния директор на ОД на МВР Пловдив . Били му иззети служебните карта и оръжие, както и личния знак. В документа било посочено, че разследващият полицай се отстранява „до отпадане на основанията за отстраняване или до назначаването му на длъжност, която не изисква разрешение за достъп до класифицирана информация”. По това време инспекторът бил в болничен. След като не бил открит на адреса си, заповедта била окачена на видно място в РУ-Хисар.

На практика мъжът останал без работа за период от пет месеца - от 24.02.2016г.  до 04.07.2016г. След като бил върнат на поста си, той атакувал заповедта в Пловдивския административен съд, с искане тя да признае заповедта за нищожна, тъй като органът, който я е връчил нямал компетенцията да го направи. В подкрепа на становището си той посочил, че е назначен на длъжността със заповед на министъра на вътрешните работи, съответно той е органът, който може да го отстрани. Министърът не бил делегирал подобни правомощия на полицейския началник в Пловдив. Той издал единствено заповедта за образуване на дисциплинарно производство.

В молбата си до съда разследващият посочил още, че  доказателствата по делото не установяват изискване за наличие на достъп до класифицирана информация до ниво „строго секретно“ по отношение заеманата длъжност. За периода, в който той бил младши разследващ полицай, не му се било налагало да работи с материали, съдържащи подобен тип информация. Освен това, в заповедта не било посочено за какъв период от време се отнася тя. С това било нарушено правото му полага труд,гарантирано от Конституцията. Униформеният не можел да започне работа другаде, тъй като се касаело само за временно отстраняване, а не за освобождаване. С това той бил лишен от възможността да получава доходи за дълъг период от време.

Процесуалните представители на ОД на МВР обаче поискали от магистратите да отхвърлят жалбата като неоснователна. В съда те представили и уведомление на министъра, с което той изрично разпоредил на началника на МВР да отстрани от длъжност инспектора.  Тъй като той не се явил, за да получи заповедта лично, съобщението било поставено в сградата на РУ-Хисаря и се считала за редовно връчена. В нея било посочено и правното основание за освобождаването – отнемане на достъп до класифицирана информация до ниво „строго секретно“. Според ответната страна на началника на човешки ресурси му било възложено да създаде организация за преназначаването на служителя на длъжност, която не изисква достъп до класифицирана информация. Това се случило в деня, в който му било отнето разрешението за достъп до информация на ниво „строго секретно”. 

От МВР обаче не представили данни за предприети действия за предлагане на друга длъжност, която не изисква достъп до класифицирана информация.

Магистратите признали молбата на полицая за основателна, тъй като хипотезата „до отпадане на обстоятелството” поставила служителя в неситурност. Според мотивите на съда срокът не трябва да бъде неразумно продължителен. Освен това, липсвала заповед за налагане на дисциплинарно наказание. В крайна сметка, производството е било прекратено, поради което може да се приеме, че няма яснота кое основание следва да отпадне, за да отпадне и необходимостта от отстраняване, смятат още магистратите. Те допълват, че няма данни да е правен опит за преназначаване на отстранения полицай на длъжност, която не изисква достъп до класифицирана информация. В мотивите се сочи още, че въпреки отстраняването си, униформеният продължава да е в служебно правоотношение с МВР, следователно е лишен от правото си да получава доходи от друг вид правоотношение. По този начин са нарушени правата му по смисъла на Конвенцията за защита на правата на човека и основните му свободи.

С тези мотиви заповедта за освобождаване на полицая била отменена. Последвал и втори иск от страна на потърпевшия. През 2019-а година той отправил претенция за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., ведно със законната лихва. Те се изразявали в уронване на доброто му име и човешкото достойнство, силен психо-емоционален стрес, чувство на унижение и срам пред близки и познати, лишаване от правото да полага труд и доходи за периода на действие на незаконосъобразната заповед.

В жалбата инспекторът твърдял, че в следствие на незаконното си отстраняване инспекторът се е затворил в себе си, спрял да излиза с приятели, не можел да спи, да се храни нормално, сънувал кошмари и преживял силен стрес. Притеснявал се за бъдещата си реализация. Междувременно на работното му място започнали негативни коментари по повод отстраняването му. В следствие на преживяния ужас му се наложило да посети психиатър, който му поставил диагноза "депресивен епизод". Наложило се да приема лекарства. Състоянието му продължило около 5 месеца, до момента, в който разбрал, че е възстановен на поста си. В молбата си разследващият орган претендирал и за направените разноски през този период. 

От ръководството на МВР оспорили исковата молба като неоснователна. В случай, че тя не бъде отхвърлена от съда, от дирекцията поискали да бъде намален размерът на претендираното обезщетение. В административното производство се включил и прокурор, според когото исканията на полицая били доказани. Държавният обвинител изказал становище, че следва да бъде присъдено справедливо обезщетение. 

В хода на производството бил разпитан приятел на ищеца, който разказал, че преди да бъде отстранен, двамата всяка вечер се виждали, за да пият кафе или чай. Една вечер обаче инспекторът дошъл мрачен и обяснил, че е отстранен от работа, с което бил лишен и от възможност да започне друга. Малко след това свидетелят се обадил на своя приятел, за да го попита защо вече не идва на кафе. Той обаче отговорил, че се чувства зле и няма финансова възможност. След около месец му поискал пари назаем. Обяснил му, че има разходи около сина си, а няма възможност да си набави пари отдругаде. Полицаят бил разделен със своята жена, но плащал издръжка и взимал малчугана при себе си един - два пъти седмично. Когато се видял с приятеля си, за да му поиска 150 лв., мъжът бил посърнал, отслабнал и дори се просълзил. 

В съда се явила и майката на потърпевшия, която потвърдила, че синът й спрял да се храни и да излиза от вкъщи, щом разбрал, че е отстранен от работа. По цял ден стоял в стаята си на затворени щори. Впоследствие получил кожни обриви и болки в кръста. Наложило се да посети лекар и да приема медикаменти. Няколко пъти получил обезщетение по издадените болнични листове, но след това постъпленията в сметката му спрели окончателно. Във въпросния период мъжът тъкмо се бил разделил с майката на детето си, с която също имали проблеми. Според приятеля му обаче те не довели до коренна промяна в поведението му, за разлика от отстраняването му.

В крайна сметка, Административния съд приел исковата молба за частично основателна. Според мотивите доказателствата кореспондират категорично с твърдението, че ищецът е преживял силен стрес, срам, уронено е доброто му име и човешко достойнство в следствие на това, че е бил отстранен от работата си. Магистратите обаче изтъкнали, че диагнозата "депресивен епизод" била поставена месец преди това. Те отхвърлили претенцията от 5 000 лв., отправена от ищеца. 

Обезщетението, присъдено на инспектора, било в размер на 1 200 лева, ведно със законната лихва, считано от септември 2016-а година, когато незаконният акт паднал в съда.  ОД на МВР ще трябва да заплати и 130 лв. за направените разноски по делото. 

Снимка: Илюстративна