На днешния 14 септември през 2008 година археологът и траколог Георги Китов почива внезапно от сърдечен удар при разкопки в Старосел. Членовете на експедиция му направили изкуствено дишане и сърдечен масаж на Китов в продължение на 15 минути.

Роден е на 1 март 1943 в Дупница. Като ученик получава ревматичен порок на сърцето. Решава, че не трябва да се възползва от здравословното си състояние. Скрива заболяването си и отива войник. За нещастие болестта се усложнява и е освободен.

Завършва история в Софийския университет „Климент Охридски“. 

През последната четвърт на 20 век е направил множество значителни открития, свързани с културата на траките. Сред тях са гробниците в Жаба могила край Стрелча, религиозният комплекс – хероон край село Старосел, откриването на 673-грамовата златна маска на тракийски владетел, гробницата на цар Севт III в могилата Голямата Косматка близо до Шипка, както и Александровската гробница до Хасково, украсена с уникални стенописи от средата на IV век пр. Хр., и много други.

Доктор на историческите науки е от 1977 година и старши научен сътрудник от 1990. Наричан е от медиите „българския Индиана Джоунс“. Автор на над 200 статии и десетина студии върху историята, археологията и религията на траките.

В работата си като археолог Георги Китов търпи жестоки критики от гилдията. През 2001 е лишен от правото да ръководи разкопки за една година и е отстранен от Съвета за теренни проучвания към Археологическия институт при БАН. Причината е, че през 2000 г. с екипа си е разкопал три могили при Старосел, за които е нямал разрешително, неправомерно е използвал земекопна техника и е разкопавал няколко обекта едновременно, без да е възможно да ръководи работата на всички тях.

Без разрешение за проучване е влязъл през иманярски изкоп и в гробницата при село Александрово, Хасковско. 

Публикациите на Китов срещат остра критика, особено в рецензията за книгата „Въведение в тракийската археология“, на която е съавтор. Тезите му за погребалните практики на траките са квалифицирани като „коктейл от повърхностни наблюдения, тромави логически конструкции и опити за културологични обобщения на ниво от началото на миналия век.“

Рецензията упреква Китов и в провеждане на разкопки с булдозер с цел бързина, а не добавяне на научна информация, остарели методи на документиране и оскъдна информация в публикациите.

Китов се ащитава, като казва, че бързината, с която разкопава голям брой могили ежегодно и употребата на машини,  са заради опасността от това иманяри да стигнат до предметите първи.