Генка Кощилакова е детски учител от 44 години. Тя е от Хисаря, но всеки ден от 1976 година насам пътува до работното си място в детска градина „Чайка” в пловдивското село Старосел.
Обича работата си, а децата обичат нея. Така до днес, когато трябва да обърне нова страница в живота й и да излезе в заслужена пенсия. Историята й е изключително интересна, защото от близо половин век тя не е променяла нито за ден местоработата си. Как се работи 16030 дни на едно място – на тази тема пред GLAS.bg говори Генка Кощилакова.
-Какво си спомняте от първия си работен ден?
-Когато започнах работа на 1 септември 1976 година в ЦДГ Чайка в с.Старосел, имаше 4 групи, около 120 деца и 36 човека персонал. Градината беше базова и в нея идваха на обучение много нови кадри, тъй като всичко беше много съвременно за периода. Днес, поради демографския срив, градината се посещава максимум от 25 деца, които ежедневно се събират от три села, има пет човека персонал, и най-вероятно предстои закриване.
-Какво Ви задържа 44 години на едно работно място?
-Харесваше ми градината, колектива, имах възможности да се изместя, но предпочетох да остана тук.
-А мислила ли сте за промяна?
-Нямала съм моменти, в които да съм искала да се изместя. Децата всички ме обичат. Неусетно се изминаха тези години. Не мога да повярвам.
-С какви чувства си казвате "доскоро" с колегите?
-Трогната съм от отношението им и ми е малко мъчно, че напускам работа.
-Ще ви липсват ли?
-Ще ми липсва детската градина, децата и колектива.
-За какво ще имате повече свободно време сега?
-За семейството. По принцип пътуваме много, но надявам се след пандемията да се отдадем на пътуване и повече на живот.
-Как минаха тези години?
-Като миг минаха тези 44 години, никога не сме имали конфликт с колежките. Винаги сме били в добри отношения и добре сме работили.
-Спомняте ли си първите деца, които сте обучавала?
-Да, разбира се. Първите деца, които съм обучавала, имат и те деца. На някои съм обучавала и внуците им. Имам и такива случаи.
-По-добра версия ли са децата от родителите им?
-При започването на работа децата бяха много по-дисциплинирани. Сега са малко разпуснати, но пък в интерес на истината сега много по-бързо навлизат в новостите.
-Какво си пожелавате?
-Аз си пожелавам здраве и сплотен живот, защото от здравето по-хубаво няма.
Екипът ни поздравява детската учителка с 44-годишен стаж. Пожелаваме й от сърце здраве и да се отдаде на мечтите си!