С уникалните си крепостни стени от III-IV век и прочутите римски терми Хисаря е поредният български град, който чака да бъде приет в ЮНЕСКО. “Подадохме документи за одобрение”, каза пред “24 часа” кметът Пенка Ганева.

Идеята се родила преди няколко месеца при едно неофициално посещение в курортното градче на председателя на Европейската асоциация по балнеология и спа Тиери Дюбоа. Възхитен от древните останки и природните дадености, той предложил да лобира за Хисаря.

“Одобрението е дълъг процес. Иска се много време, докато се стигне до решение и включване в списъка на защитените обекти. В рамките на няколко седмици подготвихме пакета с документи, който включваше и презентация на града. Направихме клип, внесохме всичко и сега чакаме”, заяви Ганева.

Според шефа на археологическия музей доц. Митко Маджаров Хисаря има дадености, каквито не притежава никой град по света.

“Притежаваме единствената запазена в Европа крепостна стена от времето на император Диоклециан с дължина 4,5 км. Римските терми в парк “Момина сълза”, чието разкриване продължава вече пета година, са единствените по рода си на Балканите и в Европа”, изброява археологът, посветил живота си на проучвания в курортния град.

Според него термалният комплекс, който се простира на 3 дка, нагледно проследява пътя на минералната вода от естествения водоизточник през водопроводите, басейните и преливниците към античната канализация. Всичко това е започнато като строеж през II век и е завършено в окончателния си вид през IV”, разказва доц. Маджаров.

Хисарската крепостна стена, която опасва половината град, влиза като културна ценност в списъците с народни старини още по времето на княз Фердинанд в началото на миналия век. През годините в това число и проф. Богдан Филов, който е написал монография за Хисаря. “Вярваме, че от ЮНЕСКО ще оценят всичко това”, допълни Пенка Ганева.

Членството в Организацията на обединените нации за образование, наука и култура преди всичко дава престиж, който води след себе си повече туристи, защото носи голяма реклама по света. Кметицата се оплаква, че пандемията е ударила жестоко туризма. А Хисаря разчита основно наПрез летния сезон имало известно оживление. Но по думите това били туристи, които идвали за един ден - за кратка разходка и да напълнят туби с минерална вода.

Понякога в събота и неделя около чешмите се стига до люти скандали кой е по-напред на опашката и никакви забрани и ограничения не могат да спрат дошлите от всички краища на страната. “Пълнят цели бусове с туби и съм безсилна да обяснявам, че е недопустимо в условия на пандемия такова струпване около чешмите”, гневи се Пенка Ганева. Често на опашките чакат хора, които зареждат по няколко десетки 20-литрови бидони за диспенсъри. Местните предполагат, че това са представители на фирми, които търгуват с минералната вода. За съжаление, общинските власти нямат ресурс и законово основание да ги спрат “Безсилна съм да обяснявам, че когато топлата вода изстине, тя губи лечебните си качества.

Препоръчителната доза е 200 милилитра на ден. Кому е нужно това зареждане за месеци напред”, недоумява Ганева. За да опазят чешмите от вандали, на два от ремонтираните с европейски пари водопийни павилиона - до колонадата в парк “Момина сълза” и срещу читалището, общината е поставила табели, че е разрешено наливането на вода само в съдове до 3 литра. За нарушение на забраната са предвидени санкции от 50 до 200 лева. До глоби обаче рядко се стига, а събраните средства са символични.

По данни на общината до края на август през хотелите и къщите за гости в Хисаря са преминали 91 494 туристи, които са с 30 000 повече от миналата година.

Наблюдава се тенденция за скъсяване на престоя до 3-4 дни, сочат наблюденията на хотелиерите. А от началото на есента тенденцията е за една нощувка през уикенда и толкова. Според общинската статистика през лятото наличната хотелска база е била пълна на 14%, но има много новорегистрирани места за настаняване и цифрата не е съвсем точна”, коментира Васила Марина.

Според нея в сравнение с миналата година през тази потокът от гости е нараснал с 30%. Профилът на туристите с годините постепенно се променя и от място за профилактика и почивка по соцвремената в момента Хисаря се превръща в семеен курорт за хора от средна възраст или семейства с малки деца, които търсят спокойствие и чист въздух. Голям интерес проявяват софиянци, за които Хисаря се е превърнал в тренд.

“Градът има уникални природни и културно-археологически дадености. Тук трябва да кипи живот през цялата година, а не само през летния сезон”, казва Марина Александрова от София. Младата жена е завършила дизайн в САЩ. Попаднала като турист в градчето случайно със свои приятели.

“Когато се разходих за първи път из централната улица, кръстена на Иван Вазов, и стигнах до Камилите, плаках, защото попаднах в друг свят. Стари къщи от началото на миналия век с уникална архитектура, които още носят белезите на своя предишен блясък, са полуразрушени”, допълва Марина.

Макар и плахо, това лято са се завърнали и част от чуждестранните туристи - предимно руснаци и украинци. Из града обаче можеше да се чуе гръцка, испанска, италианска, френска, румънска и дори японска реч, разказват служителите на туристическия център. Привличат ги басейните с топла минерална вода, спокойствието, зеленината, богатата археология и уютът на малкия град. Смарт телефонът замества екскурзоводите Втори сезон гостите на града обикалят местните атракции с помощта на специално приложение в телефона.

Интерактивната апликация замества екскурзоводите и е голямо улеснение за индивидуални туристи. Приложението съдържа карта на интересните обекти в града, а анимационното човече Архи разказва истории и легенди, свързани с региона. Идеята за иновацията е на директора на местния Археологически музей доц. д-р Митко Маджаров. „Това лято дадохме възможност на туристите и пряко да участват в археологическите разкопки”, разказва той. Разказвали им за методите и технологията на провеждането на разкопките и ги включили в обследването на неразкрити части от Римските терми. Някои успели да намерят парчета керамика от III век. С настъпването на есента идват на дневен ред други грижи, свързани с археологията в курортния град.

В момента в града тече бурно обществено обсъждане как ще се инвестират 10 милиона лева безвъзмездна европейска помощ, отпусната по ОП „Региони в растеж” за реставрацията и консервацията на крепостните стени и Римските терми.