Есента е разперила своята живописна палитра и мацва тук и там из парковете като опиянен импресионист. Но днес ще поговорим за скулптури! За тези, привидно безмълвни статуи, които отдавна са се вписали хармонично в парковата среда на Хисаря и търпеливо понасят смяната на сезони и поколения – любимите на децата сърнички, гордата мома от легендата за извор „Момина сълза“, момчето, носещо вода със стомничка, онова симпатично „Рибарче“, което седи самотно някъде по складовете. Всяка от тях има своя история, но едва ли някога ще я научим, разказват от Туристическия информационен център в града.

 

Ще поговорим и за модерните скулптури на прочути майстори, намерили своето тихо място в Хисаря.

 

Повечето от старите статуи – „Играещи деца“, „Майка“ и момчето с водата са без авторски подпис, но изпълнени с живот, напомнящи стила на Любомир Далчев. Творецът, създал новата школа в българската скулптура през 50-те години на миналия век, работил неуморно и с вдъхновение. Въпреки това, бил неудобен за тогавашната власт и избягал в Америка, оставяйки пълно хале със стотици скулптури от бронз, камък и дърво. Те били разпръснати из градове и села, но със заличени имена. Само най-добрите познавачи на творчеството му могат да ги определят по хармоничните им форми и естественото движение, което струи от тях.

 

Може би най-харесваните и най-сниманите скулптури в Хисаря (освен момата!) са „Глави“-те на Живко Спасов пред Туристическия център. Те създават илюзията за Великата Богиня, излизаща от земните недра и приличат на антични статуи. Ателието на Живко Спасов е пълно с прекрасни фигури, които чакат да намерят своето достойно място сред парковете на Хисаря.

Градът трябва да се гордее и с великолепната колекция от скулптури на големи имена в съвременното българско изкуство, събирана от собствениците на хотел в града. В парка му са изложени творби на Валентин Старчев, проф. Иван Славов, „Порталите“ и японските фенери на Иван Русев (автор на паметника „Асеневци“ във Велико Търново!), „Седналата жена“ на Павел Койчев, Цвятко Сиромашки, Кирил Матеев, буйните „Коне“ на Емил Попов, които сякаш оживяват в гората и много други.

 

Снимки: Туристически център - Хисаря