Вкусен хляб с лимец, с типово, пълнозърнесто и ръжено-пшенично брашно, пирожки, майсторски сладкиши и соленки, както и коледни и великденски обредни пити замесиха бабите от хисарското село Кръстевич. Поводът бе първият Празник на хляба тази събота, организиран от НЧ „Страхил-1903 г.“, който събра стотици хора на площада. Идеята за него била на Дечка - една от жените в женското дружество, но всички дами от селото се включили ентусиазирано. На празника имаше и мъжко присъствие в лицето на Николай, като за догодина бабите се надяват да запалят по идеята и други господа.

Както повелява традицията, веселбата започна с народна музика и български хора. Всеки желаещ можеше да участва в изложбата с ръчно приготвен хляб или пита. А около масата с вкусотии жените с удоволствие раздаваха рецепти и разказваха истории за хляба.

„За българина хлябът е свещен, незаменим. Думата „хляб“ в много случаи е приела значението на „хранене“ или „ нахранване“. Една поговорка гласи: „Като има хляб, всичко има.“ Хлябът в бита на българите, освен за ежедневно изхранване и оцеляване, се явява и съществена част от обредите – било то езически или християнски. Върху обредния хляб се изобразяват символиката и смисъла на празника. Хлябът съдържа идеите за раждането, умирането и възкресението (ново раждане). Чрез хляба всички участници в един ритуал общуват помежду си, споделят едни ценности, една участ, един дом и една съдба. Хлябът олицетворява ритуала, превъръща се в негов основен материален символ. Приготвянето на хляб като ритуал може да се сравни с жертвоприношение. Смисловият аналог на хляба в различните обреди е зърното, варено или не (жито, царевица и др.). Разпространено е вярването, че хлябът е „душа“, ето защо в някои райони на България на топлият хляб казват „ душа“ „душица“. Във връзка с това вярване се е запазила традицията хлябът да се разчупва, а не да се реже или боде. Има поверие, че топлият хляб е опасен, заради одухотвореността си, затова казват: „хлябът първо трябва да си убиди (обиколи) нивката“, разказваха жените.

Те припомниха, че в живота на българите хлябът е неизменна част от ежедневната и празничната трапеза, като за всеки народен обичай и за всяко важно събитие в живота им се меси. Не може да мине раждане на дете без погача – на 40-ия ден от раждането, когато детето се води в черква, според народния обичай, за да се представи пред Бог, също се приготвя обреден хляб. Когато детето проходи, се прави т.нар. „прощъпалник“, на който бебето прави първите си стъпки след търкулната пред него погача. Кръщенето е много важен обичай в живота на българите. Без него „детето не е чисто“ или „Господ не го пази“ . Кръстницата меси погача и я раздава на хората, като никой не трябва да бъде пропуснат, за да не остане детето беззъбо. За сватби отново се приготвят погачи, с които се отбелязва всеки момент от церемонията. Приготвят се предимно кръгли пити или във формата на кравай, защото кръгът е символ на изобилие, плодородие, здраве, добро. Хлябове се приготвят за различните църковни празници – Коледа, Бъдни вечер (питка с късмети – монета, зърна от различни култури и др.) , Великден (козунаци), Гергьовден, Трифон Зарезан, Спасовден, Бабинден и за Тодоровден (хляба се прави във формата на подкова или кон) и др. Хляб се приготвя дори и при смърт, като се разчупва топъл над главата на починалия с вярването, че както излиза парата от хляба, така излиза душата от тялото на човека. Пити и погачи се приготвяли в миналото за всяка дейност, свързана с дома, нивите и добитъка на хората – заораване на нивите, приключване на жътвата, подрязване на лозите и др.

Многозначността на хляба в бита на българина си личи от това, че той е не само ежедневна и обредна храна, но народът ни е свързал приготвянето му с най-съкровени и чисти послания, символи, които трябва да осигурят живот, плодородие, изобилие. В наши дни, въпреки технологичния напредък и изменения бит на българина, той не сяда на трапезата си без хляб, приготвя погачи и пити за всеки празник в живота си и традиционно продължава да посреща дори най – високопоставените гости с хляб и сол или мед.

По тази причина жените от Кръстевич се надяват Празникът на хляба да се превърне в традиция и всяка година да се събират все повече хора.