Картини на Златю Бояджиев и ценни стенни композиции на Йоан Левиев и Енчо Пиронков са красили хижата на най-високия връх в Сърнена Средна гора – Братан. Мястото е изключително живописно и въпреки че днес хижата не работи, е прекрасна идея за разходка в почивните дни. Маршрутът е лесен, но трябва да се направи 7-километров преход от асфалтовия път над село Розовец догоре.

Любопитни история около хижата разказа пред TrafficNews Минчо Кировски от Свежен, който навремето е бил секретар на инициативния комитет за построяването й.

„По-будните от село решихме, че в местността Братан трябва да построим туристическа база, защото мястото е златно – хубава поляна, букова гора. Навремето там е имало над 50 частни вили. Хората са прекарали вода, направили са чешми и кипеше живот. Имаше и почивна база, където през лятото почиват децата и пенсионерите”, спомня си възрастният мъж.

За да построят хижата обаче, им трябва подкрепата на БКП. Затова решават да поканят на лов тогавашния секретар на Окръжния комитет на партията Стоян Стоянов и докато дебнат елени, прасета и сърни, да говорят с него. Да види местността и да си даде думата.

„С нас беше и Георги Караманев, който впоследствие стана зам.-председател на Министерски съвет. Той също е родом от Розовец. Тръгнахме по коралския път, а бай Стоян се измори много и от време на време се спираше да пита: Георги, стигнахме ли? Да, бай Стояне, ей тая бърчинка и сме там, отговаряше той. Изкачихме се потни и уморени и седнахме горе да си починем. А то се отвори едно хубаво време – Пловдив и Родопите се виждат като на длан. Красота. Стоян се огледа и каза: Еее, тук ще строим”, спомня си Кировски.

И строежът започна. Всички от ТКЗС-тата в Пловдивска и Старозагорска област помагат с техника и работна ръка. Първо правят шосето, за да се движат камионите с материали. За 5 години успяват да изградят и хижата – 80 легла, на 3 етажа, с голям ресторант. Водоснабдяват и електрифицират. И през 1960 г. е напълно завършена. 

„В продължение на години там кипеше живот. Беше назначен персонал, постоянно се събирахме. Правехме банкети. Идваха и партийни секретари”, разказва мъжът. 

Естествено, мястото е съхранило и много истории, но повечето са неудобни за разказване, шегува се той. Една от най-цветните била свързана с поредния запой, при който двама от партийните величия прекалили с чашките. Започнали да се карат и за да не се стигне до бой, местните извели единия от тях навън и го свалили посред нощ пеш до селото, където го настанили да нощува.

„Най-ценно беше помещението, в което се съхраняваха художествени произведения. Имаше картини на Златю Бояджиев, партизански вещи, оръжия, снимки, но нищо от тях не остана”, посочва Минчо.

Впоследствие, хижата е дадена на Георги Шишков, който строи кметството в Брезово. С времето обаче тя запада и е затворена за гости.

Снимка: Мартин Петров