Хаджи Димитър не е загинал под връх Бузлуджа, както смята официалната история, а под връх Кадрафил в Средна гора, на няколко километра над село Свежен. Стотици българи се изкачват до средногорския връх в началото на август, за да се поклонят на гроба на хаджията и да почетат паметта му. А преди дни гл. ас. Олег Константинов, негови студенти от Благоевград и хора от Брезово и Свежен са намерили и лобното място на войводата и камъка, под който е погребан преди 150 години. Тленните останки на героя са останали в земята няколко години. След това са извадени от там и са предадени на майка му. 

„От години знаем за този камък. 88-годишният свеженец Христо Свинаров, чийто дядо се е грижил за Хаджи Димитър, много ни е разказвал за мястото. Аз лично вече три лета се опитвам да го открия”, съобщи днес кметът на Свежен Христо Енков, който заведе журналисти и историци до гроба. Тази година били подготвени с лавинни сонди – с каквито търсят затрупани от лавина. „Обходихме целия телен и сондирахме. В един момент едно от момчетата видя камъка и каза: Ето го. Той се показваше съвсем малко, целият зеленясал. Едва се виждаше”, разказа кметът.  

Завели и Христо Свинаров, който като дете ходел там с дядо си. Отдалеч възрастният мъж познал мястото, прекръстил се и казал: Това е. В годините той често разказвал на съселяните си за голямото дърво, под което е заровен хаджията. Камъкът пък бил търкулнат от една нива, за да се сложи там вместо кръст. В това начинание участвали дядото на Свинаров и мърченически говедари, които приживе носели храна и вода на войводата и лекували раните му. Най-странното е, че в радиус от 10-ина метра не расте нищо. Въпреки че наоколо е гора, около камъка няма нито храсти, нито дървета. Местните казват, че сякаш 150 години Господ го е запазил. Като знак от Всевишния е и лъчът светлина, който пада върху лобното място и го огрява.  В близост са запазени и основите на овчарника, от който са вземали мляко и сирене за ранения герой. По-нагоре, при Дядовата Чонова колиба, е изворът, от който са носели вода.   

„Хаджи Димитър не е загинал в боя на Бузлуджа, бил е тежко ранен. Няколко четници го измъкват и го носят над Свежен, където остава  14 дни до смъртта си. Минават през село Турия, нощуват на една воденица. След това минават през къщата на свещеника на Турия и оттам го носят горе, под връх Кадрафил. Намерихме предполагаемия път, по който са минали. Проходихме го и това лято за първи път ще направим поход от Бузлуджа до връх Кадрафил”, посочи Христо Енков.

В подкрепа на тази теория има и няколко неоспорими факта. На първо място това е народната памет. Второ, запазен е официален документ, пълномощно, което Общинският съвет на Сливен издава на майката на Хаджи Димитър, за да дойде в Свежен да вземе костите му. Има запазена и кореспонденция между тукашния и домлянския кмет. „Българската православна църква изпраща викария на Пловдивския митрополит, за да опее Хаджи Димитър в Свежен. И това също е документирано”, обясни кметът. В пътеводител на Сливен от 30-те години на миналия век  една от забележителностите е гробът на хаджията, за който е написано  „загинал на връх Кадрафил”.    

В поемата си „Хаджи Димитър” пък Христо Ботев много точно описва мястото на кончината му - сърдитото слънце, небето с обсипаните звезди, жътварките нейде исамодивите  не са метафора, а самата истина. Под Кадрафил е имало ниви, които са се жънели през лятото. Затова в стихотворението е написано: “Жетва е сега... Пейте, робини, тез тъжни песни!” Само тук е можело да се чуят тези песни, не и на Бузлуджа. А над камъка има място, наречено Самодивското сборище. Навремето и хайдутите избягвали да минават оттам, защото имало самодиви.    

„Все още не сме решили дали ще разкопаваме мястото, за да търсим костици. Ако го направим, то ще е съгласувано с Министерство на културата, процедурата е дълга. Със сигурност ще мислим как да привлечем туристи, но няма да правим бутафории, за да възстановяваме колибите. Всичко ще е в синхрон с природата и ще е подчинено на уважението на българина към историята. Вероятно на мястото на камъка ще сложим един кръст и сандъче за свещи, а наоколо ще поставим информационни табели”, обясни  Христо Енков.

Очаквайте разказа на 88-годишния Христо Свинаров