19-годишно момиче от Брезово спечели пълна стипендия за един от най-престижните университети в Япония – „Тойо Юнивърсити” в столицата Токио. Славея Чоновска е и първата жена от Европа, която ще учи в Information networking for innovation and design (специалност, свързана с програмиране).

Славея завършва СУ „Христо Смирненски” в Брезово, а след това Математическата гимназия в Пловдив, специалност "Системно програмиране". Споделя, че винаги е харесвала Япония като страна и мечтаела да я посети. Един ден на шега написала в интернет „студентски стипендии”, прочела доста неща и заявила на родителите си, че след 12 клас ще кандидатства там. Миналата година пък случайно се запознала с проф. Иван Ботев - българин, който преподава в Япония, и Веско Донов - студент в „Тойо Юнивърсити”. Те й обяснили всичко за стипендиите, които предлага учебното заведение, и начина на кандидатстване.

„Кандидатстването беше по документи. След това имах онлайн интервю с преподаватели от университета и хора от ръководството, което беше в 4 часа сутринта. Задаваха ми въпроси, защо съм избрала точно този университет, защо Япония. След това имах задачи за програмиране. Поговорихме и за IT сектора и иновациите, които са ми направили впечатление”, обяснява момичето. Събеседването било на английски, тъй като и самото обучение ще е основно на този език и постепенно в годините ще се добавят лекции на японски. Когато след няколко седмици видяла срещу името си в сайта на елитното учебно заведение pass (минава), не можела да повярва на очите си. „За момент забравих английски. Започнах да се чудя дали го чета правилно. Много се зарадвах”, спомня си тя.

Чак впоследствие разбрала, че до събеседването чужденци се допускат трудно. В момента в нейната специалност учат българин и холандец, а в другите – италианец и монголка. Всички останали студенти са азиатци.  

Славея вече изучава японски в езиков център в Пловдив. Признава, че разбира повече, отколкото може да говори. „Те имат три азбуки с общо около 5 000 символа – всеки с различно значение и поне две четения. За да четеш нормално, трябва да знаеш около 2 500 символа, аз знам 50”, смее се момичето. Трудността идва и от факта, че някои от йероглифите имат само едно значение, но други се използват и в съчетания. Освен това всеки символ си има четене в зависимост от това да ли е сам, или в комбинация с друг. „Тъй като четенето и писането е много трудно, граматиката им е лесна. И всъщност хората в Япония се учат да пишат от първи клас до края на университета. Всяка година учат нови символи. Затова и не се притеснявам за езика”, признава Славея.

Освен образованието, в Япония я привлича културата и начинът им на живот. Любопитно й е да види сградите и прословутите тоалетни с вградено биде, които позволяват да се наглася определена температура на седалките и издават звуци. „Въпреки че градът е много голям, изобщо не е шумно, тъй като това им е в културата. Чувала съм, че са изключително мили хора. Когато съм разглеждала снимки, ми е правило впечатление, че улиците са чисти. Те имат невероятна система за рециклиране. Всеки ден се изхвърля различен боклук. Хартия, пластмаса. На отделно място се слагат всички бутилки, тъй като са направени от специален материал. Най-добрият пример, който обичам да давам, е с хартиена кутия, в която има мляко. Когато млякото свърши, твоето задължение като гражданин е да изплакнеш опаковката, тя да изсъхне. След това трябва да я отрежеш отстрани, за да стане напълно плоска. Да махнеш капачката, която се хвърля при пластмасата. Хартията, вече суха, се слага при хартията. Тя трябва да се събира в хартиена торбичка и да се залепи отгоре с хартиено тиксо. Ако си вземеш от супермаркета готова храна в пластмасова кутия, тя задължително също трябва да се измие, да изсъхне и след това да се изхвърли”, впечатлена е девойката.

Интересно й също да се облече в традиционните женски дрехи юката, подобни на кимоното. Няма търпение да опита и традиционната кухня, в която се използват сезонни японски зеленчуци и плодове. Както и да се качи в метрото, което е сред най-развитите в света с прочутите влакове-стрели. Да присъства на известния Празник на вишневите дървета и на различните фестивали със специфична храна и маски. Казва, че там се живее по правила, които се спазват, и това също много й харесва. „На ескалатора всички стоят от едната страна. Никой не преминава на червен светофар, дори и на километри да не се вижда кола. Разбира се, ще има културен шок, ще ми липсват мама и тате. Сигурно и хаосът в България малко ще ми липсва в началото. Но все пак там вече има българи. Пък и във всеки момент мога да набера близките си и да ги чуя”, успокоява се Славея.

Все още не е решила какво ще си вземе за спомен от България. Не знае дали ще се върне след дипломирането. Още по време на обучението университетът осигурява практика в добри компании, така че момичето не изключва възможността да остане в Токио, ако си намери място там. „Честно казано, малко се притеснявам от промяната, която ми предстои”, признава Славея. Но е категорична, че дипломата от този престижен университет би й гарантирала добра реализация навсякъде по света.