Стотици жители и гости на Брезово изпълниха православия храм „Свети Димитър”, за да посрещнат най-големия християнски празник – Възкресение Христово.

Църквата, която се намира на 40 км от Пловдив, има изключително интересна история. Построена е преди почти два века - в далечната 1843 г. в тъмнината на робството. Църковния храм е издигнат като наследник на старата съществуваща църква със същото име, която била вече порутена. Но не това било причината за поривът на брезовци да се построи нов храм. В старата църква службите са се водили на гръцки език от гърчеещи се свещеници и затова населението не ги посещавало. Като израз на отхвърляне на гръцкото влияние поп Цвятко започнал да води службите под един навес. Така желанието да имат собствен български храм довело до започването на строежа на новата църква под предлог, че се прави ремонт на старата.

Израз на борбата за църковна независимост е и преместването през 1830 г. на килийното училище в частния дюкян на абаджията Стойко Миневски, където децата започват да учат на църковно-славянски. През 1841 г. брезовските първенци изпращат до султана прошение (написано от даскал Манол Велев) с искане за разрешение за ремонта. Прошението е занесено в Цариград придружено с гърне гюлово масло. Без да се чака одобрението, започва строежа. Мястото за църковния двор е дарено от Стою Адърски. След усилено строителство, в което се включва всеки жител на града и дава своята лепта, като средства, труд, материал, църквата е изградена. Храма е с огромни за времето си размери 25 метра дълъг, 10 метра широк и 6 метра висок.

През 1843г. пристига и ферманът от султана с разрешението за ремонта. Същата година новият храм "Свети Димитър" е осветен тържествено.Изселените в Бесарабия брезовци подаряват за новата църква полилеите, одеждите и богослужебните книги. През следващите две десетилетия църквата е изписана изцяло с 146 библейски сюжета. Стенописите са завършени през 1870 г. от майстор Нестор Трайкович от Дебър. За да се стигне до рядко срещаното в църковното строителство по онова време изцяло изографисване на стените на храма. 

В двора на църквата се намира е едно от първите училища в страната и скривалище на Васил Левски. По неофициални данни това е третото светско училище в страната. Сградата е на два етажа с четири класни стаи и учителска стая. Васил Левски, след като е основал революционен комитет в Брезово, неведнъж е идвал в училището. В старата учителска стая комитетът е провеждал своите заседания. Там Апостолът не веднъж се е срещал и водил разговори за бъдещата революция с учителите Ганчо Попниколов, който по-късно е делегат и на събранието в Оборище, Хаджи Серафим и още много други видни представители на учителството и интелигенцията в тогавашното Абрашларе.