На днешния 2 февруари се навършват 45 години от смъртта на големия български художник Златю Бояджиев.

Роден е на 22 октомври 1903 г. в Брезово. Завършва живопис в Художествената академия в София при проф. Цено Тодоров (1932 г.) с Васил Бараков, към които се присъединява Давид Перец и образуват легендарната група „Бараците“.

Неговото творчество обхваща два основни периода, разделени от 1951 г., когато получава тежък инсулт и се парализира дясната му половина. След няколко години започва да рисува с лявата ръка.

Първият период се отличава с неокласически маниер при композирането на сцени със сюжети от селския бит. При втория период стилът на художника се променя коренно по посока на гротесковата образност, включването на десетки фигури в композициите и експресивна цветност. Организира самостоятелни изложби в София и Пловдив.

Народен художник. Герой на социалистическия труд. Носител на наградата на Съюза на българските художници „Владимир Димитров – Майстора“. Сред най-известните му творби са: „Село Брезово“, „На трапезата“, „Две сватби“. Голяма част от платната му са подредени в къща музей в Пловдив.

Умира на 2 февруари 1976 г. в Пловдив.

Припомняме, че на 22 октомври 2020 Брезово почете 117-годишнината от рождението на големия художник със специална церемония по откриването на паметника му. Десетки местни жители, творци и общественици се събраха пред скулптурната творба на проф. Димитър Рашков, за да си спомнят за артиста, оставил знакова диря в българското изкуство.

„Неговата личност е Вселена, картините му озаряват и правят човек щастлив”, каза водещият на церемонията Боян Ранделов. Той прочете стихове, посветени на него, и припомни думите на художника Светлин Русев, който нарича Бояджиев „древен жрец, който катери еднакво успешно и Стария град, и Асеновград, и Брезово, та чак до Монмартър”.

Веднага след това авторът на скулптурата Димитър Рашков и кметът на Брезово Христо Енков откриха творбата.