Разположена в Сърнена Средна гора, Община Брезово може да предложи на всекиго по нещо – спокойни население места за отдих, красива природа, възможности за планински туризъм, легенди от епохата на Възраждането, както и уникални култови комплекси. 

1. Гробът на Хаджи Димитър

Гробът на Хаджи Димитър не е под връх Бузлуджа в Стара планина, както смята официалната история, а на връх Кадрафил в Средна гора. Това гласи семейна легенда от село Свежен, която се предава от уста на уста вече няколко поколения. Според официалните исторически данни, Хаджи Димитър и трийсетина от неговите четници водят последния си бой на 18 юли 1868 г. Войводата е убит по време на тежкото сражение и след това погребан. Тялото му обаче никога не е откривано под Бузлуджа. Малкото известни спомени на оцелели четници говорят за съвсем различен ход на събитията. Разказите им са подкрепени и от ревниво пазено предание от средногорското село Свежен. „Местната легенда, тя се покрива с доста сигурни факти, събития, спомени, че след боя на четата на Хаджи Димитър на връх Бузлуджа, той е ранен и е пренесен от негови другари до връх Кадрафил, който е в околностите на село Свежен. Там в продължение на един месец е хранен, гледан, превързван, превързани са му раните от свеженски и мраченишки пастири”.

2. Къща музей “Полк. Владимир Серафимов”

Името на полковник Владимир Серафимов е светиня в Смолянския край. Помни се и в село Свежен в Средна гора, където е запазена родната му къща. Владимир Серафимов е роден в някогашното село Аджар, което днес носи името Свежен. Участник е в Сръбско-българската война. По време на Балканската война, Серафимов освобождава Средните Родопи, след което удържа силните турски части в битката при Аламидере. Въпреки, че има заповед за оттегляне, Серафимов отказва да я изпълни с думите: „Няма да отстъпя тези села, в които вчера ме посрещаха като освободител“. Позицията е удържана, а Родопите са спасени!

3. Старото училище в Брезово (Музей на образованието)

Първото светско училище в Брезово е създадено през 1837г. в двора на старата брезовска църква. По неофициални данни това е третото светско училище в страната. Сградата е на два етажа с четири класни стаи и учителска стая. Васил Левски, след като е основал революционен комитет в Брезово, неведнъж е идвал в училището. В старата учителска стая комитетът е провеждал своите заседания. Там Апостола неведнъж се е срещал и водил разговори за бъдещата революция с учителите Ганчо Попниколов, който по късно е делегат и на събранието в Оборище, Хаджи Серафим и още много други видни представители на учителството и интелигенцията в тогавашното Абрашларе. Сред първите учители са Стойко Миневски и Манол Вълев. Много скоро малката училищна сграда се оказала недостатъчна за големия брой ученици. Затова през 1889г. брезовци построяват втора училищна сграда — на 2 етажа с 8 класни стаи, а през 1927г.— още по голяма и масивна сграда с библиотека и физкултурен салон, в която се помещавало и средно земеделско училище.

4. Общинска художествена галерия “Минчо Кацаров”

На 03.09.1891 г. се ражда четвъртото дете на Тодор Кацаря – Минчо Кацаров.  Учителите забелязват дарбата на детето и решават да му помогнат с каквото могат. Минчо завършва прогимназията с отличие и по-големият му брат Атанас решава да го изпрати да учи в Пловдив в Мъжката гимназия. Ден след ден младежът опознава района и започва да дири обекти за рисуване. Първите му творби са пейзажи на Марица. Младият художник получава подкрепата на друг наш голям художник – Христо Станчев от с. Аджар, днешно Свежен. Художникът израства много за първата си година в Пловдив и започва усилено да се интересува от книги, чете за Репин, Верешчагин. Интересува се от творчеството на велики художници. Намира успокоение в книгите. През пролетта на 1920 г. открива първата си самостоятелна изложба в Пловдив в голямата зала на търговската палата. Есента на 1921 г. заминава за Виена. Запознава се и сприятелява с Булгаков /частен секретар на Лев Толстой/ и с Татяна Толстой. Пътува из Германия, изучавайки галериите в Дрезден и в Мюнхен. Пътува из Италия. Рисува портретите на знатни имена, които биват изкупени от Руския музей в Прага. От 1936 г. се отдава изцяло на работата си по Цикъла за Бетовен. През 1942 г. за пръв път излага „Цикъл от картини за живота на Бетовен”. Художникът не продава оригиналите, а репродукции. Изненадващият и удивителен успех на изложбата прави името на Минчо Кацаров световноизвестно.

5. Долмен “Плочата”

Долмен “Плочата” е най-голямото мегалитно съоръжение от подобен тип, откривано на територията на България, според проф. Валерия Фол. Паметникът се намира на един от южните върхове на Средна гора над село Златосел. Долменът е регистриран по време на експедиция, организирана от научнопопулярното „Списание 8”, с научен ръководител проф. Валерия Фол през лятото на 2015г. Обектът е известен от години на жителите на околните населени места и любителите планинари, но за пръв път е посетен от научен екип и публикуван в пресата в бр.9 на „Списание 8” през 2015г. Покривна плоча на съоръжението е с площ от над 25 кв.м. Същевременно местоположението на този археологически паметник разширява ареала, в който тази архитектурна и строителна традиция е регистрирана на българска територия – допреди откритието на обекта в българската археологическа наука битува мнението, че долмените са разпространени само на територията на Сакар, Странджа и Източните Родопи. Долменът е с идеална ориентация на изток и според доц. Алексей Стоев е свидетелство за напреднало астрономическо знание на древните жители на района. Проф. Валерия Фол разглежда мегалитния паметник, като много ранна (поне от II хил.пр.хр.) фамилна гробница на тракийска царска фамилия или на местен парадинастичен род, тъй като тракийски парадинастичен център е съществувал в района.

6. Люляковото светилище със Слънчевата стела

Над с. Бабек, вдясно от пътя за с.Свежен, се извисява връх Градището. До Градището се достига след около 5 км. по черен път. Преди да се премине седловината, от която започва изкачването към него, се извисява група скали в люлякова гора. В тях за издълбани кръгли басейни, някои от които с улеи. Заради гъстата люлякова гора скалното светилище е наречено „Люляково” от проф. Валерия Фол. По пътека между скалите, на около 50 метра югоизточно от светилището, на склон, обърнат на юг, в специално направено в скалите „легло”, е изправена и умело закрепена в основата със скални късове висока 2.5 метра каменна стела във формата на пламък. Лицевата и страна е обърната на юг и от нея се открива хоризонт към долината. Под стелата в скалата е оформена малка площадка. Добре изравнената предна част на стелата е силно изветрена и по нея не се забелязват следи от изображения и надпис. Според проф. Валерия Фол „Люляковото светилище” е типично извънселищно светилище с връх.

7. Кутела

Тази странна чаша на гиганти се намира на няколко километра от село Розовец, по пътя за връх Братан. Мащабът и е голям – в нея спокойно може да влезе човек. Тя е изключително правилна, а близо до нея са останките на втора. Местните хора я наричат Кутела, защото дълго време се смятало, че е от IX век и е служила за кръщенета. Днес обаче тази версия се приема за недостоверна, защото изключително тежкият предмет е с твърде сложна изработка, освен това се намира насред гората – далеч от селищата. Описан е още от братя Шкорпил, бил счупен на части, но през 70-те години възстановен. Прилича досущ на чаша, има и дръжки отстрани. Височината му е 1,5 метра, дълбочината 1,1 м. Стените са дебели 40 см. Дъното на вдлъбнатината има диаметър 50 см.

8. Правите камъни

Мегалитът представлява двойка успоредни вертикални каменни плочи. Най-близкото населено място е с. Розовец. Наименованието „Правите камъни” е най-популярно сред местните, но мегалитът е познат още и като „Братята” и „Изправените камъни”. Проходът, образуван мейду двете каменни плочи, е с ширина около 100 см, дължина – около 4 м. Ориентацията му е изток-запад. По-северната каменна плоча е с височина 5 м, а по-южната е висока приблизително 4 м. И двете плочи са широки в основата си около 4 м, а дебелината им е около 1 м (по-южната плоча има малко по-голяма дебелина в основата). Двете вертикални плочи се намират върху каменна площадка с приблизителни размери 6 квадратни метра.

9. “Яйцето на змеицата”

Единственото открито добре запазено мегалитно „яйце” на територията на България, се намира недалеч от с.Свежен. Наречено е „Яйцето на змеицата” заради наименованията на съседните хълмове – връх Змейовец и връх Самодивец – имена на фантастични същества, дошли от дълбоката древност и останали в българския фолклор и топонимия. До „Яйцето на змеицата” се стига по древен път, на места прекрасно съхранен. Отклонението, за да се стъпи на древния път, се намира вляво между втория и третия километър от асфалтовия път мейду селата Бабек и Свежен. Възвишението с мегалитите е на 1 километър след отклонението. Фактът, че свещеното каменно „яйце” е до пътя, показва, че почит са отдавали не само хората от района, а и пътуващите от изток на запад и обратно по древния подбалкански път. За траките това е Космическото айце (или сфера), от което се ражда животът. Вероятно са извършвали ритуали пред него и са му принасяли дарове.

Източник: ilovebulgaria.eu