Само с една кратка разходка до магазина може да се запознаете с всички жители на родопското село Врата. Няма и как да е по друг начин, защото те са само четирима, двама от които са собствениците на малкото магазинче, което изпълнява и функциите на кръчма. Въпреки това малкото селце кипи от живот, но има и тишина и спокойствие.

Можеш да чуеш мислите си, да вдишаш дълбоко въздух и да се насладиш на природата. Всяко стръкче трева е билка, всяко изворче блика с чиста планинска вода. Всичко това е само на 45 км от Пловдив. Пътят минава през Асеновград, продължава през Червен, Горнослав и Орешец. Минавайки през тези села, също няма да скучаете, напротив – няма да отлепите поглед от прозореца на автомобила. Красотата на Родопите напълно ще ви покори.

Не може да останете безпристрастни, няма как да не се влюбите, защото Родопа е в краката ви!

Каквото и да се напише или разкаже за Родопите, със сигурност не би могло да се сравни с усещането, което връхлита човек, веднъж попаднал там. И за българи, и за чужденци Родопите са необятни и безкрайни откъм гледки, преживявания, впечатления и познания...

Някога пътят за село Врата е бил само пътечка, по която хората са водили животните си, обработвали са земите си и са водили спокоен живот.

Такъв, който сега в големия град няма. И после се питаме как едно време са живеели до сто години. Именно в спокойствието се крие разковничето на загадката. И тази простичка радост е напук на малките схлупени къщи и липсата на удобства.

Хората са живеели в една малка къщурка  заедно със синове, дъщери, снахи и внуци, та даже и с добитъка. Ставали са в ранни зори, работили са по цял ден, но не спирали да пеят. Всяка вечер селото е било огласяно от песни и танци и смеха на малки и големи.

В селото интернет се хваща трудно, но не ви и трябва. Това е част от идилията, от идеята да избягаш и да се откъснеш напълно от забързания градски живот. Живот, в който отделяме повече време на фейсбук, отколкото на самите нас, живеем повече за другите, а не се наслаждаваме на почивка.

Кътчета за отдих в селото не липсват, още преди населеното място може да си спретнете излет в „Кирчовата чешма”. Там може да се съберете цялата рода, тъй като има изградени няколко големи пейки, беседки и чешма.

Има и кът за барбекю, където може да се направи чеверме. Зоната за отдих е построена в памет на младо момче, което е загинало в автомобилна катастрофа заедно с приятелите си.

В самото село пък може да се съберете с компания в „Чолакова чешма”, голяма беседка, която побира много хора и има всички удобства. Тя е построена от двама братя от селото.

Която и пътека да хванете от селото все ще ви отведе някъде. Всичко е „еко”, макар и да не е обособено за туристи. Именно там му е чара – разхождате се сред природата, берете билки, цветя и похапвате диви ягоди, ако посетите мястото в сезона.

Не може да пропуснете, разбира се, да се разходите и до Белинташ. Или Белиташи, както му казват местните. Ако тръгнете пеша от селото ще ви трябва около един час, за да стигнете до върха. Разходката си заслужава и е част от магията на село Врата.

Ако пък не ви се разхожда, може да се наслаждавате на гледката към природната забележителност от всяка полянка в селото. Има и чудесен изглед към Караджов камък, а с малко повече усилия може да стигнете и до Кръстова гора, но за там трябва да сте малко по-добре подготвени туристи.

На около половин час от селото пеша се намира и местността Кабата. Някогашното село, сега се превърнало в местност с няколко големи комплекса.

Дори и само да минавате от там, задължително трябва да похапнете от домашните родопски специалитет – мекици за закуска, пататник или баница за обяд, а за вечеря някой специалитет за месо. 

С този финален щрих ще допълните чудесно родопската приказка!