Етнологът и уредник в Етнографската къща в Асеновград Николета Костадинова разказва пред TrafficNews.bg за различните обичаи, спецификите на трапезата и вярвания, които съществуват по нашите земи.

Днешният празник е известен и с името Кадена вечер, защото всички помещения в дома се кадят против зли очи и махане на всичко лошо от най-възрастния член на семейството. Освен това се нарича и Малка Коледа, Суха Коледа, Детешка Коледа и Мали божи.

„Символиката и в името Бъдни вечер е директна. Трябва да бди целият народ за чудото, което предстои и за бъдещето си. Денят преди Коледа е ден в който цялата природа затаява дъх. Символ е малкият Бог и плодородието”, коментира етнологът.

Изключително важен е бъдникът. Той трябва да бъде от дъбово, крушово или друг плодовито дърво, което млад мъж трябва да отсече и да запали. Преди това се миросва с миро, тамян или вино за плодородие и добър живот.

След като се отсече дървото то се завива в бяло платно и най-младите девойки го обикалят и му пеят песни, след това цяла нощ гори огнището, защото ако огъня угасне е лоша поличба.

В миналото редили трапезата върху слама, символизираща сламата в яслите, където е положен младенеца при раждането му.

След като трапезата се прекади, стопанинът излиза на двора с хляб, върху който има свещ и чаша вино. По този начин той кани светците, които са покровители на бурите и градушките през лятото – Илия, Вартоломей и Герман, кани ги на вечеря за да ги омилостиви и да предпази нивите от летни бури и гръмотевици.

Питата се разчупва високо над главата, за да са високи и класовете по нивите, първото парче  е за къщата, второто за Света Богородица, а следващите се раздават за всеки член от семейството.

Централно място на трапезата заема обредният хляб или наричан още Боговица или Богова пита.

„В пловдивския региона на масата е имало три хляба. Един за Богородица с кръстче в средата, втория за дома с клас от жито и последният за коледарите, който е вид колак с дупка. Хлябът се е замесвал с мълчана вода, наливала се е мълчешком с най-добри послания от млада девойка в бяло котле. Трябва да бъде затоплена на жив огън и покрита с бяла кърпа. Жената, която е замесвала хляба трябва да бъде облечена с празнична дреха, а брашното пресято през три сита”, разказва още уредникът.

 На трапезата се остава дълго и не се става, за да е сигурно, че изпращаните знаци и послания към съдбата ще се сбъднат.  По хапка от всяко ястие се запазва на масата така до сутринта, след което се носи на гробищата за починалите. След като се разтреби масата, част от сламата се запазва на някое високо място в дома.

На трапезата трябва да има нечетен брой постни ястия - 7 или 9. Това е символ във фолклорната култура на нещо, което е „незавършено” , като това се свързва с живота, който предстои.

Може да бъдат поставени и 12 ястия. В това число също има специална символика , свързана с 12-те месеца на новата година или с 12-те апостола.

Също така на трапезата е добре да има бръшлянови клонки. Бръшлянът е символ на здраве, дълголетие и безсмъртие. Може да се сложи също така царевица, пуканки, боб, ябълки, ошав.

Според традициите дори се добавя бучка пръст от нивата,  също така чесън, който  предпазва от зло и болести или мед, за да е сладък живота.  Според народните вярвания медът, бръшлянът и пръста са лек за различни болести. Изключително важно е на трапезата да присъства и солта, както и икона.

Трапезата за Бъдни вечер е пресъздадена и в Етнографската къща в Асеновград. Коледната работилница се организира всяка година, като по традиция участват децата от дневен център за деца с увреждания и ученици на различна възраст от градската библиотека „Паисий Хилендарски”. С кратка сценка децата пресъздават всички обичай, а на масата поставили царевица, орехи, жито и вино.

В тържеството са се включили 8 дечица, като са изработвали коледни играчки от тесто и картички с послания.

До края на годината всички изработени коледни артикули ще бъдат изложени в Историческия музей в града, като всички събрани средства след продажбата им ще отидат за нуждите на децата от дневния център.