Столетникът дядо Идриз, както го наричат близките и приятелите му,  днес беше специално поздравен за рождения си ден от заместник-кмета на Асеновград Тамер Бейсимов, а подаръкът беше специален плакет, на който е гравирано името на 100-годишния асеновградчанин.

Идриз Идризов получи и парична сума от община Асеновград, както и поздравителен адрес лично от кмета д-р Христо Грудев. „Вие сте предали своите опит и мъдрост на по-младите. Научили сте ги на почтеност и благоразумие. Заслужавате живот, изпълнен с повече спокойствие и радост!“, пише в поздравлението.

Като редникът от запаса дядо Идриз беше награден и с юбилеен медал “75 години Втора световна война” и почетна грамота, със заповед на министъра на отбраната Красимир Каракачанов. Наградите му връчи майор Емил Григоров от Военно формирование 24490 в Асеновград. 

Идриз Идризов е роден на 28.01.1920 г. и е живял доста дълги години в село Сполука, Русалско, в района на Кърджали. Той разказа, че като дете си спомня многото чакали в родното му място, които по цяла нощ са виели страховито. Има 7 деца, 13 внуци и 17 правнуци. Най-големият син на 100-годишния асеновградчанин е на 76 години. Голяма част от близките му в момента живеят в чужбина, други са в различни градове на България, а трети са си в Асеновград. Семейството се събира за големите мюсюлмански празници. За него основно се грижи внучката му Шери, която е и майка на малко дете.

Столетникът е служил във военното поделение в Крумовград в продължение на 3 години. През 1942 г. е участвал във Втората световна война. Воювал е за Германия, тъй като по онова време България е била неин съюзник. Бай Идриз не пие никакви лекарства и не обича да ходи на лекар, освен когато има настинка, а кръвното налягане му е като на спортист – 120/80. Обича да си похапва сладкиши. Ветеранът от войната разказа спомените си от гладните времена и моментите на приятелски и не толкова дружелюбни срещи с други войници. На фронта сами са си приготвяли храната, като на месец за един военен е имало едва по 3 килограма брашно.

В Асеновград 100-годишният мъж се преселва през 1970 г., тъй като съпругата му Айше се разболяла тежко и се наложило да е по-близо до децата им, за да има кой да й помага, да се грижи за нея и да я лекува.

Бай Идриз казва, че ако е знаел, че ще живее до 100 г., щял да се ожени повторно. През деня столетникът обича да гледа филми и да се разхожда по двора. Той живее в района на военното поделение в града и сам ходи и до военния стол в Асеновград в централната част, където на военноинвалиди, запасняци и ветерани е осигурена храна по проект „Признателност“ от Министерство на отбраната.