Жители на асеновградското село Косово в Родопите алармират за критично състояние на единствения път, водещ към населеното място.  След поройните дъждове миналата седмица, пътят е сериозно подкопан на няколко места и ако не бъдат предприети спешни мерки за укрепване, съществува реална опасност участъкът да се срути в дерето под него – на десетки метри дълбочина.

От местното Сдружение за резвитие на Косово са изпратили писмо до областния управител Христина Янчева, в която настояват за спешни мерки. 

В момента по пътя се движат само леки автомобили и то с повишено внимание. Част от платното вече е пропаднало, а от другата страна се е образувала пропаст, която застрашава сигурността на преминаващите.

„Ако пътят се срути напълно, селото ще остане напълно откъснато. Бърза помощ няма да може да стигне до възрастните жители, къщите за гости няма да могат да приемат посетители, а туристите, които вече са там, няма откъде да бъдат евакуирани. Дори животните в местната кравеферма няма как да бъдат снабдявани с храна и вода“, предупреждават от Сдружението.

Теренът около Косово е изключително труден – пътят минава непосредствено покрай реката и на места надвисва над дълбока пропаст. Дори пешеходен достъп в момента е невъзможен, което прави ситуацията още по-опасна.

Жителите настояват за незабавна реакция от страна на Областна администрация – Пловдив и Агенция „Пътна инфраструктура“. Те предупреждават, че всяко забавяне може да доведе не само до откъсване на селото, но и до човешки жертви.

„Не искаме да чакаме трагедия, за да се вземат мерки. Нужно е укрепване на пътя сега“, категорични са от Сдружението за развитие на Косово.

Селото е едно от най- красивите в областта, запазило духа на възрожденската епоха. Мястото ни пренася назад във времето със своите автентични къщи и църкви, строени преди повече от 200 години.  В Косово се кръстосват четири рекички, които, съчетани с атмосферата на старите калдъръмени улици, високите дувари и зелените ридове наоколо, оформят един съвършен свят на спокойствие и красота.

Косово е заселено през XVII в., а своя разцвет достига в средата и края на XIX в. Оттогава датират и повечето от къщите в селото. По това време със средствата, припечелени от кираджийство (превоз на стоки срещу заплащане), скотовъдство, земеделие и зидарство, местните хора строят големи и просторни къщи с високи дувари и дърворезбовани тавани, изграждат павирани улици и мостове. Днес повечето автентични къщи са реставрирани и се отдават на туристи. В селото има общо 63 паметника на културата, 5 от които са с национално значение.