„Калиница” е обичай, който се прави само в Асеновград и само на Еньовден (24 юни). Това е единственият празник в България и в целия православен свят, на който малки деца се обличат в булчински дрехи. По-възрастните асеновградчани казват, че обичаят “Калиница” в града им никога не е прекъсвал. И всички момичета – даже и по-големите, искат да станат калинички – за да им е леко венчилото.

 Според етнографи  названието на обичая е гръцко и означава “хубавица”, “хубава булка”, тъй като главното обредно лице е малко момиче, облечено като булка. Ритуалът води началото си от XIX в., от някогашните гръцки квартали на Станимака, като по-късно е бил смесен с български обичаи. Някои свързват името му с дървото калина, което изобилства в околността. В гръцкия църковен календар то е наречено “Клиндон” – предсказание. А на Еньовден (Яневден, казват местните), подобно на Нова година и на Гергьовден, се гадае за здраве, женитба и плодородие. Както правят и асеновградските калинички.

  За празника всяка махала си избира своя калиница няколко дни по-рано. Обикновено това са малки, тригодишни момиченца, които три последователни години ще бъдат обличани като истински булки на Яневден. Другите участнички в ритуала в днешно време също са с бели рокли и се кичат с венчета от цветя. Обичаят всъщност пресъздава Слънчовата женитба – на този ден слънцето се обръща към зимата, започва втората половина на годината, сливат се двете начала - според народа Слънцето се жени за Земята. В ритуала “Калиница” присъства единствено булката -  за младоженеца само се пее в песента, като за св. Яни (Слънцето). Включват се и по две малки момчета в група, но те изпълняват ролята на стражи на калинишките групи.

Празникът започва в дома на Калиницата в навечерието на Яневден. Там всяко момиче носи “нишан” – пръстенче, гривна, фиба, копче, и го слага в меден съд. Пълнят менчето с “мълчана” вода, слагат го под трендафил или плодно дърво, покриват го с бяла кърпа.

 На другата сутрин всички момичета пак са в дома на своята Калиница, за да присъстват на обличането й – с бяла рокля и дълъг бял воял на главата, прихванат с венец от цветя. Две момичета й стават шаферки, точно зад “булката” момиче носи чадърче, а друго дете, което вече е било калиница, повежда групата из махалата. Вървят и пеят: “Вижте нашта Калиница колко е красива, тя ще стане по-красива, нека ни е жива!”.

 После групите се отправят към църквата, да запалят по свещичка. С чадърчетата пазят каленичките да не се видят. Отиват и до параклиса “ Въведение на Св. Богородица”, който всички асеновградчани наричат Калиничката. След водосвет за здраве на малките момичета, майките (най-вече тази на Калиницата) ги черпят със сладки и други лакомства. 

 Привечер в дома на Калиничката започва наричането (напоследък то се прави и в двора на църквата “Св. Никола”). Калиницата изважда нишаните и изрича: “Която е честита, хаджийка да стане..., която е честита, за богат да се омъжи..., на която е късмет, за красив и умен да се омъжи...” Майката черпи гостите, а когато дъщерята е за трета година Калиница и трябва да бъде сменена, готви постен гювеч. После всички се разделят с пожеланието за здраве, берекет и следващата година пак да се прави “Калиница”.