Асенова крепост се намира на 2-3 км южно от Асеновград в живописните Родопи. Разположена е върху самотния рид Могилата в непосредствена близост до р. Асеница. Строежът вероятно е от  IX в., но първите писмени сведения за него датират от XI в. в аналите на Бачковския манастир. Там е споменат под името „укрепеното селище Петрич“. Интересно е, че и днес понякога крепостта се среща под това наименование. Съвременното му име обаче се дължи на цар Иван Асен II, който през XIII в. започва усилена строителна и укрепителна дейност в района. Владетелят дава името и на близкия Асеновград, който до този момент е известен като Станимака.

Мястото, където се намира крепостта, е предпочитано още от древнотракийско време заради своята труднодостъпност. От него се наблюдава околността, а естествената височина и форма на рида осигуряват добра защита от врагове. Крепостта може да бъде достигната от едно-единствено място – югозападната страна. Всички други пътища са непроходими заради специфичната форма на релефа.

Поради тази своя особеност още през V-IV в. пр. н. е. районът е бил оценен и експлоатиран. Чак при Иван Асен II обаче претърпява разцвет. След подсилването на постройката по естествен начин около нея се обособяват две селища – Петрич и Стенимахос. След време тя се превръща в център на богатия земеделски район и разполага със собствена армия и администрация. Изгражда се една от най-големите забележителности на крепостта – църквата „Св. Богородица Петричка“, останала до наши дни.

През вековете обаче и крепостта подобно на българските земи многократно сменя господарите си. По време на Третия кръстоносен поход (1189-1192) тя е превзета от кръстоносци. След битката при Клокотница през 1230 г. преминава в пределите на българската държава. За кратко попада под византийска власт, но в началото на XIV в. отново става част от българските територии до падането на България под турско робство. Тогава тя загубва своята стратегическа стойност, тъй като вече не служи за гранична крепост.

Безспорното обаяние и мистериозност на тази архитектурна забележителност вдъхновяват интересна легенда. Според нея до началото на миналия век всяка Бъдни вечер след полунощ църквата в крепостта придобива предишния си вид и се осветява от мистериозни светлини. Камбаната последователно бие, чува се хармонично пеене на псалти от храма и в цялата околност мирише на тамян. Някой си станимаклия, слизайки от манастира Петрицос, за да избегне снежната буря, се скрива под крепостта и съвсем случайно става свидетел на всичко това. Изненадан, той се приближава до черквата и я вижда в цялото й величие, пълна с благочестиви християни, облечени с дрехи от други времена. Чува църковната служба на свещеника. Докато обикаля Кръста (Светая Светих), отецът споменава императора, цялата дворцова свита, патриарха и генерал Вриенос с цялото му семейство. Литургията е изпълнена. След всички молитви и „Амин“ моментално всичко изчезва и черквата се връща в предишното състояние. Това е последната служба на свещеника Антимос, с която изпълнява наложеното му от Бога посмъртно наказание за изкупление на греха. Преди 500 г. той е поканен от генерал Вриенос от Станимака да служи на Рождество Христово в крепостната черква, където присъстват всички началници на родопските крепости. Той обаче съкращава службата, за да може по-бързо да седне на богатата трапеза на генерала. След като се наяжда до насита, умира от разрив на сърцето, без да има време да се разкае за стореното. Душата му се изкачва до небесата, а Всевишният го наказва, заповядвайки му 500 г. поред в същата черква и по същото време да изпълнява нормално и както трябва светата Рождествена служба в присъствието на всички онези, сторили същия грях по време на службата.