Важни събития са станали на днешната дата 1 ноември в историята.

На този ден през 1928 година Цар Борис III открива 10-километровата жп линия Асеновград – Пловдив.

Станимака е един от малкото градове в страната, силно засегнати от кампаниите по взаимното преселване на населението между България и Гърция, организирани между 1923 и 1926 г. съгласно подписаната за целта международна конвенция за размяна на малцинствата. Преселването става предимно с влакови композиции, които тръгват от Солун и през Дедеагач (дн. Александруполис, б.р.) пристигат в Свиленград, пише desant.net.

Определените за заселване в Станимака семейства се стоварват с имуществото им на най-близката до града по онова време гара Катуница, откъдето трябва да се превозват с коне и каруци до Станимака. Това силно затруднявало транспортирането им, особено като се има предвид, че кампаниите се провеждали в дъждовните пролетни и есенни месеци.

Това става повод и причина Общинският съвет в града да се занимае неколкократно с въпроса и да търси решение за свързването му към националната железопътна мрежа чрез продължаване на линията от Катуница през Крумово за Станимака. Защото, макар че гара Катуница е била най-близката, то най-късото разстояние за свързването на града с построените по-рано железопътни линии се оказва завоят при село Крумово.

В онези бедни следвоенни години нямало финанси за строителство от такъв мащаб и Общинският съвет взема решение работоспособните станимашки граждани да отработят по 15 (петнадесет!) дни на строежа на железопътната линия от Крумово до Станимака. Неизпълнилите задължението си граждани ги заплашвала глоба от 750 тогавашни лева.

По това време обаче, вследствие надошлите хиляди бежанци, в района се шири безработица. В кризисния период това е ужасен бич за набъбналото население. Затова, безработните гладуващи бежанци започнали да отработват  тези трудодни вместно местните жители най-напред срещу 500, после за 400 и накрая по за триста лева. Гражданите предпочитали да дадат тези пари на един безработен бежанец, вместо да платят 750 лева глоба или да се потят през тези 15 дни с изнурителен физически труд. По спомени на предците ми, над 80 процента от работата по строителството на железопътната линия е извършена именно от бежанците – преселници от Егейска Македония и Беломорска Тракия.

Това патриотично дело – построяване на железопътен участък с обществен труд, било високо оценено от управляващите в София и най-вече от царския двор. Поради което ж.п.линията и гарата в Станимака са открити на 1 ноември 1928 г. лично от цар Борис Трети, който пристига тук с първия влак и дори символично кара влака като машинист.

Царят и членове на правителството биват посрещнати с изключителни възгласи и тържественост от обществеността в града. Всички централни и районни вестници отразяват празничната атмосфера в този ден и публикуват снимки от събитието.

Ето какви други събития са станали на днешната дата 1 ноември в миналото:

79 г. – Започва едно от големите изригвания на вулкана Везувий.

1478 г. – папска була на Сикст IV за въвеждане на инквизицията в Кастилия. Начало на испанската инквизиция.

1520 г. – Фернандо Магелан открива проток между Атлантическия океан и Тихия океан, който по-късно е наречен Магеланов проток.

1755 г. – Лисабонското земетресение: Лисабон е почти напълно разрушен, загиват между 60 и 100 хил. души

1897 г. – Учреден е ФК Ювентус (Торино).

1900 г. – Започва да функционира първата в България водноелектрическа централа, ВЕЦ Панчарево, която захранва 600 лампи, осветяващи София.

1909 г. – В Пловдив за първи път е честван Денят на народните будители.

1914 г. – Първата световна война: Край брега на Чили започва една от големите морски битки между германския и британския военни флотове – битката при Коронел.

1922 г. – Последният султан на Османската империя, Мехмед VI, абдикира. В Царство България денят е обявен на 31 октомври същата година за – празник на народните будители.

1928 г. – Цар Борис III открива 10-километровата жп линия Асеновград – Пловдив.

1928 г. – Турският президент Мустафа Кемал Ататюрк въвежда съвременната 29-буквена турска азбука, която заменя старата османска турска азбука в официалния турски език.

1943 г. – Огласена е Московската декларация от съюзниците в т.нар. антихитлеристка коалиция, по силата на която СССР се присъединява към атлантическата формулировка за „безусловната капитулация“ на страните от Оста.

1944 г. – Създадена е Българската хорова капела „Светослав Обретенов“.

1944 г. – Във Великобритания е създадено първото дружество на привържениците на веганството.

1946 г. – Провежда се първият мач в историята на NBA.

1954 г. – В Алжир избухва въстание за независимост от Франция.

1962 г. – Монголия става член на ЮНЕСКО.

1964 г. – Отворени са временни проходи през Берлинската стена.

1974 г. – Открита е водноелектрическата каскада Белмекен - Сестримо.

1981 г. – Антигуа и Барбуда придобива независимост от Великобритания.

1989 г. – В Одеса, Украйна, е основан българският вестник Роден край.

1993 г. – Влиза в сила Маастрихтският договор, с който се създава Европейския съюз

1998 г. – Създаден е Европейският съд по правата на човека.