Когато стане дума за Родопите, сърцето но българина се изпълва със сладки спомени: някъде там, в далечината, звучи гайда, мирише на смилянски боб, джоджен, подправки и тютюн, а от прозорците на спретнати селски къщички са провиснали шарени халища, губери и черги. И всичко това, сякаш изрисувано насред пейзажа от ръката на изкусен художник. Това е тя, величествената Родопа, планината на Орфей, свързана с безброй легенди и народни приказки. Особено мило ти става, когато чуеш това име, намирайки се далече от България.

През последните няколко години в Родопите бяха направени открития с особена важност за България и за света: тракийски гробници и светилища, златни маски и оброчни плочици но древни тракийски владетели и божества и др. Ще ви разкажем за едно от тези свети места, скътано в сърцето но Родопите. Място, забравено от хората, но не и от Бога: Белинташ, в превод от турски „ Камък на познанието“ или както е известно сред местните хора – Родопският Стоунхендж. И това е така не заради съществуващи долмени, наподобяващи тези в Англия, а заради огромната енергия на това място, в което лесно можете да се убедите сами. Достатъчно е да носите със себе си компас, който да поставите върху скалите. Ще видите, че стрелките му буквално „полудяват“ и започват да се въртят, сякаш изпълнявайки някакъв древен мистичен танц. Тракийското скално светилище Белинташ се намира в централни Родопи, на около 30 км. От Асеновград. Разположено е на рида Добростан, на 3 км. Южно от село Врата и на 1 км. Югозападно от с. Сини връх. 

То заема централно място сред група скални тракийски светилища, разположени в посочената част на планината: Караджов камък, Хайдут Кая, Питвото и Турската куля. Платото представлява голямо скално възвишение с площ около 5 декара, с ориентация по дължина север-юг. Хронологическият период на съществуване на светилището се определя от края на халколита до края на IV – началото на V в. след Христа. В следствие на тектонични процеси (пропадания на скалите в древни времена) върхът е обособен на 3 дяла: северен, централен и южен. В най-северната част на първия дял траките са изсекли в скалата стъпала и ниши с различни размери.

Върху северния и централния дялна платото се забелязват около 300 кръгли дупки, две големи ями и изсечени в скалите гнезда за дървени греди – вероятно жертвените олтари на тракийски жреци от племето беси, предназначени за целите на конкретни земеделски и религиозни дейности на тогавъшното общество. Белинташ се свързва и с култа към трако-фригийския бог Сабазий, тъй като сред скалите енамерена сребърна плочка с неговото изображение.

Въпреки, че за сакралните функции на Белинташ има различни интерпретации, ясно е, че мястото е било най-активно използвано през първото хилядолетие преди н.е., макар че високо развита древна цивилизация е съществувала по тези места от много по-рано. Началото и е поставено около 3-4 хиляди години пр.н.е. Местните хора разказват стара библейска легенда, според която до Белинташ са стигали водите на Потопа и на халките, които могат да се видят вскалите е бил привързан Ноевият Ковчег.

На около 2 км. от село Врата пътят буквално изчезва, за да се превърне в нещо като козя пътека. Това, което  прави силно впечатление в този момент, е тишината. Не помръдва нито листо от дърветата в гората, нито пък се чуваха чуруликания на птички.  Сякаш времето е спряло и бяхме попаднали в друг свят…

Натъкваме на скала, която прилича на профил на човек – величествен гигант, сякаш пазителят на това древно светилище. Сякаш говори без думи: „Ако сърцата ви са чисти,моля продължете. Но ако искате да навредите на това място, по-добре си вървете, докато е време. Тук не е за всеки!“ Продължаваме нататък по платото. Виждаме почти перфектни разрези в скалите и дупки, подредени по някаква неизвестна закономерност в кръг или полукръг. Именно за тях се говори, че изобразяват карта на звездното небе.

Ако човек има желание да се докосне до Божественото, то Белинташ е идеалното място. Не случайно е било избрано от траките за едно от главните им светилища – енергията на това място е невероятна. Ако не вярвате, то посетете го и се убедете сами.

източник: patepis.com