Градската библиотека "Паисий Хилендарски" отваря вратите си на 17 септември от 17,30 часа за едно интересно събитие под мотото "Любовта, която ни надживява" и среща с писателя Николай Владимиров и представяне на неговия роман "Анели".

"Анели" е роман на крайностите. В началото - наивен. В средата - дълбок. Ала през цялото време - истински и суров, досущ като самия живот. Една история, изваяна от ръцете на суровата действителност. Роман за пътя на порастването и завоите по него. Изповед за зависимостта като окови, които могат да бъдат строшени от едно единствено чувство - чистата любов, по-силна от всички наркотици на света. Николай Владимиров не просто е написал книга. Той е обезсмъртил първата си любима. Не й е позволил да си отиде, въпреки гибелта й. Подобна смелост заслужава възхищение и тишина, а подир тишината -аплаузи...", пише Росен Карамфилов.

Николай Владимиров е роден през 1981г. в София. Завършва 33-а езикова гимназия „Света София“ и право в Софийски университет. Бил е заместник-председател на Асоциация на независимите млади таланти и ръководител на литературен клуб „Икар“, с който организира множество литературни конкурси и събития.

Носител е на литературни награди като „Веселин Ханчев“ (2004), „Витошко лале“, „Просто сълза“. Автор е на стихосбирките „Целуващият лешници“ и „Прошка от сулган“, „Отсъствия”, (С)татуси и Сърце без намордник. Съставител е на „Антология на младите български поети“, която излиза през 2007 г. и 2008 г. От 2016 до 2017 г.

Николай Владимиров е бил редактор в списание Нова социална поезия, водещ и организатор на ежемесечните литературни четения на изданието.


"Анели" е роман на крайностите. В началото - наивен. В средата - дълбок. Ала през цялото време - истински и суров, досущ като самия живот. Една история, изваяна от ръцете на суровата действителност. Роман за пътя на порастването и завоите по него. Изповед за зависимостта като окови, които могат да бъдат строшени от едно единствено чувство - чистата любов, по-силна от всички наркотици на света. Николай Владимиров не просто е написал книга. Той е обезсмъртил първата си любима. Не й е позволил да си отиде, въпреки гибелта й. Подобна смелост заслужава възхищение и тишина, а подир тишината -аплаузи..."
Росен Карамфилов