Иконата на Богородица “Златна ябълка“ и св. Боян-Енравота, княз български, почитаме днес
Всяка пета събота от Великия пост десетки вярващи се събират в храм "Успение Богородично" в Асеновград. Тази година това се пада именно днес, на 28 март.
Хората се прекланят пред чудотворната икона на Богородица "Златна ябълка".
Вярващи от цялата страна се събират в асеновградския квартал "Горни Воден" в храма "Успение Богородично", където се намира иконата на Богородица Златна ябълка.
Хората идват с молба за рожба и благодарност за сторените чудеса от Божията майка. Обикновено преспиват една нощ в църквата, но в последните две години заради пандемията тази практика беше отменена.
Чудотворната икона „Златната ябълка“ е рисувана през 1620 г. от неизвестен зограф. Според експерти изкуствоведи произходът и е от Атон. Сребърната ризница на иконата е от по-късен период – 1834г.
Чудото извършено от Божията Майка с неплодната жена е станало през 1765 г. Описано е от Ананий Клинис, който е бил тогавашен игумен на манастира „Св. Св. Кирик и Иулита”.
Ето и легендарния текст: „Празникът наречен Златна ябълка се чества на петата събота от Великия пост. Това е местен празник, свързан с чудо, извършено от Майката Божия чрез нейната свята икона през 1765 г.
Закъсняла за празника на благодатната Богородица Дева Мария, поради дългия път, неплодна жена не можа да получи благословен хляб и като счете това за лош знак, ридаеше и се окайваше за своята неплодност. Йереят, като чу плача и риданията на жената, много се натъжи и като не намери и троха, останала от благословения хляб, разбирайки причината за мъката на жената, смут обхвана душата му. И видя една ябълка, оставена в дар пред светата чудотворна икона, взе я и я даде на жената като блогословение, а тя, като прие ябълката с гореща вяра и се успокои. И не след много време жената се оказа трудна. Като се роди рожбата и, от вяра и благодарност към Божията майка, тя употреби много средства и богато украси светата икона, като даде да изковат една златна ябълка и я дари за спомен на Великата благодат“.
Свети мъченик Боян-Енравота, княз Български, почита Църквата също на 28 март.
Българската държава на Балканския полуостров била основана в 681 г. от един древен народ с индоевропейски корени, когото историята нарича `българи`. Един от най-великите български ханове - хан Крум (803-814 г. ) - при едно от многото свои нашествия във Византия взел в плен учения византиец Кинам.
Синът и наследник на хан Крум, хан Омуртаг (816-831 г.), забелязал християнизаторското влияние на Кинам върху своите синове. Веднъж Омуртаг се опитал да застави Кинам да вземе участие в една идоложертвена трапеза. Понеже Кинам рязко отказал да стори това, хвърлили го в затвора за дълги години. Когато се възцарил наследникът на Омуртаг, най-малкият му син Маламир (831- 836 г.), по молбата на своя по-голям брат, княз Енравота-Боян, той извел Кинам от затвора и го подарил на брата си като роб. Обаче скоро княз Енравота-Боян тайно приел християнско кръщение под влиянието на Кинам. Като узнал това, Маламир опитал да застави брат си да се откаже от "чуждия Бог". Но князът решително заявил:
- Аз се гнуся от езическите идоли и почитам Христос, истинския Бог, и никой не ще може да ме отлъчи от любовта ми към Него!
Тогава Маламир произнесъл над него смъртна присъда. Преди да бъде посечен, мъченикът произнесъл вдъхновена пророческа реч:
- Тази вяра, заради която аз сега умирам, ще се преумножи на българска земя. Напразно се надявате вие да я ограничите с моята смърт. Кръстният знак ще бъде на почит навсякъде, ще се издигат храмове на истинския Бог и чисти свещеници чисто ще служат на чистия Бог. А идолите и техните скверни жертвеници ще бъдат разорени така, като че ли не са съществували. Но и ти самият - обръща се към брат си Маламир - подир няколко години зле ще изхвърлиш своята злочестива душа, без да получиш никаква полза от своята жестокост!
След това Христовият мъченик преклонил глава под меча и приел мъченически венец около 833 година.
Скоро умрял и Маламир и понеже нямал наследник, наследил го Пресиян (836-852 г.), син на княз Звиница, втория му по-голям брат. А синът и наследникът на Пресиян, Борис (852-889 г.), приел християнството с името Михаил и покръстил целия български народ (865 г.). Изпълнило се пророчеството на св. мъченик Енравота-Боян, княз Български - при царуването на св. княз Борис-Михаил Покръстител цялата българска земя се изпълнила с църкви и манастири, почитта към св. Кръст станала повсеместна и Христовата благодат почивала над православните свещеници, които извършвали чисти служби и обръщали народа от суеверното езичество към възвишеното богопочитание на Света Троица.
Освен тези сведения, ние нищо друго не знаем за св. княз Енравота-Боян Български: къде е гробницата му, къде са мощите му, имало ли е служба в негова чест? Паметта му нашата Църква отбелязва на 28 март.
Признателни сме за подвига и примера на св. княз Енравота-Боян и винаги помним изреченото от него пророчество за победата на Православието всред българския народ, което е Божие благословение за всички нас и което трябва да пазим като свое най-голямо съкровище.
