Асенова  крепост е символ на Родопите. Асенова крепост е символ на България. Посещението на Асенова крепост е разходка назад във времето, когато страната ни се е простирала на три морета, а мощта й е била в разцвета си.

Когато говорим за Асенова крепост, не можем да не направим асоциация с един от най-могъщите български управници – Цар Иван Асен II. Владетелят, станал кръстник на едноименната крепост, е завещал една цяла историческа епоха, до която неминуемо ще се докосне всеки, решил да направи обиколка на Асенова крепост. Удобното й географско положение ще ви позволи да съчетаете разходката по някога непристъпните скалисти склонове, с посещението на едни от най-красивите и най-стари градове в България.

Асенова крепост ще ви даде ясна представа за средновековната отбранителна система и за характерните особености в строежа на укрепителни съоръжения. В Асенова крепост ще усетите защитната сила на камъка и непреходността на времето.

Историческата Асенова крепост се издига върху самотна мраморна скала над пътя Асеновград – Смолян, в дял Чернатица на северните склонове на Родопа планина, само на 2 км от Асеновград. Отстои на 20 км от Пловдив, на около 30 км от Чепеларе и на около 150 км от София. Построена е на левия бряг на река Чая (позната за някои като река Асеница), над Бачковския манастир, който през Средновековието е разчитал на нейната защита.

Предполага се, че Асенова крепост е съществувала още през V – IV в. пр. Хр, когато траките решили да се възползват от непристъпния терен и да построят укрепление. След тях древните римляни и византийците го разширили и го „завещали“ на българите, първите данни за които според археологическите проучвания датират от средата на IX в (намерени са монети от управлението на император Теофил).

Първоначално изградена като малка крепост – кула, за да защитава пътя между Пловдив и Беломорска Тракия, с течение на времето Асенова крепост се разраства, като около нея се обособяват селата Петрич и Стенимахос и множество жилищни и стопански постройки. Тъй като се намирала в богат земеделски район, постепенно Асенова крепост се превръща в обособен стопански център, със собствена администарция, армия и военна власт.

В Устава на Бачковския манастир от XI в., Асенова крепост за първи път се споменава като „укрепено селище Петрич”, чието название идвало от гръцката дума за скала „петрос” (заради скалистия район, върху който се издига). В края на XII е завладяна от войските на Третия кръстоносен поход, на малко след това отново минава в български ръце и след като цар Иван Асен II разширява територията на България на три морета (Бяло, Черно и Адриатическо), той заздравявава и разширява Асенова крепост като укрепление срещу латините. Именно тогава, по негово нареждане, в скалите е издялан 8-редов  надпис на старобългарски, с който твърдината да бъде увековечена и да се превърне в безспорен символ на българската сила и история. Той гласи: „В лето 6739 (1231), индикт 4, от Бога въздигнатий цар Асен на българи, гърци и други страни постави Алекси севаста и изгради този град”.

В чест на мащабното строителство, крепостта получава официално името на владетеля (Асенова крепост), а близкият град Станимака се преименува на Асеновград. След смъртта на Иван Асен II, Асенова крепост е превзета от византийците, но през 1344 г. цар Иван Александър успява да си върне властта върху нея, само за да бъде окончателно превзета от турските нашественици скоро след това.

Историците определят Асенова крепост като типичен представител на крепостното строителство от периода XI – XIV в. Върху площ от 15 дка са построени външно укрепление и цитадела, кули, водохранилища и параклис. Външните крепостни стени са добре запазени, с дебелина 2,9 м. и височина 3 м и следват естествения релеф на местността, като са изградени само там, където склоновете са по-достъпни за вражески нападения. Входът, който се е намирал на югозападната страна на Асенова крепост, водел към най-високото и защитено място – цитаделата. Там били наблюдателната вътрешна кула (построена на най-високото място), акрополът (където при военни действия се криел управникът), двете крепостни водохранилища (събиращи дъждовна вода) и параклисът.

Именно параклисът „Св. Богородица Петричка”, който е запазен и до днес, е най-голямата забележителност на Асенова крепост. Построен през XIII в. по нареждане на Цар Иван Асен II, храмът е първият в източното православие, който има кула (тя служела едновременно като камбанария и наблюдателница). Църквата е еднокорабна, двуетажна, със заемки от готиката, с арки и каменен иконостас. Първият етаж е бил предвиден за гробница, но не е използван по предназначение. Църковният етаж е вторият, където днес могат да се видят запазени изключително красиви стенописи от XIV в. През 1991 г. е завършена цялостната реставрация на църквата и от тогава тя функционира като павославен храм, в който се устройват кръщенета и венчавки. 

Посещението на Асенова крепост е чудесна възможност да разгледате и околностите на Асеновград. Славещ се като важен религиозен и културен център на България, Асеновград е приютил 5 манастира, 15 църкви, 58 параклиса, исторически музей, етнографски музей, палеонтологичен музей и винарски музей. Тук всеки християснки празник се отбелязва с шумни пиршества, а местните гозби (сред които станимашки сарми и бяло сладко) могат да удовлетворят капризите и на най-големите чревоугодници. Пътуването до Асенова крепост е достатъчен повод да опитате от всичко.

Източник: travel.rozali.com