На по-малко от 30 километра от Пловдив се намира един от най- красивите и запазени манастири в България – Араповския. Храмът е построен през 1859 г.  и е единственият, издигнат по времето на турското робство. Днес той привлича туристи с аязмото си с лековита вода и с чудодейната икона на Света Богородица, която според преданието помага на бездетни жени да се сдобият с рожба.

С манастира са свързани няколко предания. Според най – популярното беят, който управлявал района на Станимака, имал сляпа дъщеря. Възрастна кадъна сънувала пророчески сън и поръчала на турчина да заведе щерка си на извора, защото водата там е благословена да изцелява. Беят отначало не повярвал, но решил все пак да провери. Завел момичето на мястото. Там измили очите й и станало чудо – девойката прогледнала. Тогава беят съдействал за издаването на ферман за строежа на манастира.

Според друго  Али ага служел като пазач в Мулдавския манастир „Св. Петка”. Веднъж му се присънили две девойки, които пожелали да бъде осветено изворчето в земите на араповските турци. Не след дълго това било направено и по-късно над него било построено аязмото, носещо името на св. вмчца Неделя.

Първият камък на манастира е поставен през  1856 г. от йеромонах Софроний. Дванадесет години по-късно в светата обител се създава училище за бедните деца от околността – така монасите искали да се противопоставят на гръцкото влияние в църквите и школата.

Стенописите са направени между 1864 и 1884 г. от Алекси Атанасов и Георги Данчов Зографина.  В църквата могат дасе видят образите на Кирил и Методий ,изобразени като духовници и просветители: Фреските включват и сцени от житията на свети Иван Рилски, патриарх Евтимий, свети Иларион Мъгленски, свети Марко Преславски и др.

 Манастирският комплекс е запазен в доста автентичен вид, за разлика от много други манастира в областта, които през последните години бяха „обновени” с алуминиеви дограми и теракотени плочки.

Една от най- интересните сгради в комплекса е каменната кула на Ангел Войвода. Тя се намира в центъра на двора и е служила и за наблюдателница и жилище. Ангел войвода пък е бил един от основните дарители за манастира. Кулата била построена, за да могат при нападение по време на робството, монасите да има къде да се скрият. Затова и първите й два етажа са каменни с тесни прозорчета, приличащи на бойници, а третият етаж е жилищният. Сега тя е музей, като входа за посетители е 1 лев.

Около целебното аязмо е изграден параклис, който е изографисан от Георги Данчов  с редки стенописи като покръстването на княз Борис I и измъчването на Света Неделя. Днес десетки търсят там помощ при болести на очите, а грасивата местност в съседство очевидно привлича любителите на пикниците, тъй като управата на манастира е сложила предупредителна табела в яязмото да не се изстудява бира.

Араповският манастир е бил едно от революционните гнезда в Пловдивския край. В него са идвали Васил Левски и Атанас Узунов. Игуменът на манастира Гервасий сам поддържал връзка с Христо Ботев и Георги Измирлиев-Македончето и с други революционери.

Заради това, че бунела раята, обителта била изгорена през Освободителната война от отстъпващите Сюлейманови орди. След Освобождението манастирът е възстановен.

Днес обителта се издържа от даренията на посетителите и продукцията, която монасите произвеждат и продават. В магазинчето продават „манастирски” яйца от кокошките, които обикалят из двора, манастирска луканка, манастирско вино, манастирско сладко и манастирски компот.  Един от монасите изработва броеници и гривни, които туристите купуват за спомен.