Четири манастира, около 40 църкви, близо 200 параклиса, седем аязмени извора и 20 войнишки паметника, разположени край Асеновград, обедини книгата „Земя благословена“. Четивото представлява специален каталог, в който асеновградчанът богослов Ивайло Мирчев представя емблематични храмове в града, в най-близките околности до Асенова крепост и кварталите „Горни Воден“ и „Долни Воден“, пише actualno.com. Книгата представя над 300 цветни фотоса, като авторът е работил по реализирането й около четири години. „Любовта ми към културно-историческото наследство на Асеновград се зароди още от юношеска възраст. Започнах да проучвам историите на параклиси и църкви в града и региона, както и Асенова крепост. Впоследствие това се превърна и в мое образование.“, сподели спомените си Ивайло Мирчев. По думите му, въпреки че Асеновград е наричан „Малкият Йерусалим“, до момента няма обособен каталог, в който да се опишат всички църкви, параклиси, аязмени извори, и цялото християнско наследство на региона. Към момента асеновградчанинът е събрал информация за цялата Асеновградска духовна околия, която включва седем общини. Амбицията му е да направи каталог и на цяла пловдивска област.

Историята, която най-силно е впечатлила автора, но не е успяла да намери място в произведението, е от село Татарево. То се намира в Асеновградска духовна околия, община Първомай. Край него съществува една интересна местност, наречена Герге (пр. "църквище"), представляваща нещо подобно на кратер с диаметър около 50 метра. От средата му се показва бигурен кръст. Хората разказват, че през 1928 г., когато се е случило чирпанското земетресение, на този хълм е имало параклис, наречен „Свети Георги“. При трусовете храмът е пропаднал в земята и от него е останал само кръстът. Всяка година на Гергьовден местните се събират в местността, палят свещи и се молят за здраве. 

Друга история, която описва авторът, разказва баба Йорданка Вълчева от село Орешец. Преди четири години, когато Мирчев е събирал информацията за книгата си, жената е била на 93 г. Тя е споделила с него спомените си две много интересни скали, намиращи се над населеното място. Върху тях са разположени два кръста, на всеки от който пише съответно – параклис „Света Петка“ и параклис „Света Неделя“. Баба Йорданка си спомня, че на празниците са се събирали там с нейните съседки и приятелки и са провеждали така нареченият обредът „ломене“ („подаване“). Правели са се пити, „ломили“ са ги и са ги раздавали за здраве. Жената разказала и за това, как е минало шествието с кръста, дарен от цар Борис. Светинята е била пренесена през селата Червен и Орешец и поставена на Кръстова гора. По време на шествието едно от децата е носело два гълъба. При пристигането то пуснало едната птица, която кацнала на мястото, където днес е поставен кръстът на Кръстова гора - в края на алеята с 12-те параклиса. Другият гълъб отлетял и кацнал на там, където днес се намира аязмото.